Гледната точа
Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много пиене, а неговата се подхлъзна зимъска, падна, удари си главата на дънера, изпадна в кома и след два дни почина.
Бай Георги беше превалил билото на годините и вървеше по последната отсечка, но меракът му не се беше променил., особено към Радка. От младини си го имаше, но тя, поразницата беше избрала друг.
В тази възраст той си взе поуката разбирайки, че всичко е въпрос на гледна точка, обаче Животът е многоточие.
Днес си купи агнешко бутче и се прибра да реши а да го приготви. Готвенето му беше удоволствие от много години, а сега вече бе необходимост.
Тъкмо го шпекова и на вратата се почука. като видя Радка целият му свят се оцвети.
- Ела, ела, комшийке. Влез де. Не се страхувай. Няма да те изям.
Радка се засмя.
- Е, аз не съм крехко агнешко вече, комшу.
каза тя намеквайки за бутчето на масата.
- Ааа, тъкмо приготвям за фурната. Ако искаш ела да го хапнем заедно пък после ще видим.
засмя се похотливо бай Георги.
- Георге, хайде да направим една уговорка. Ще ти задам гатанка. Ако познаеш ще ядем бутчето заедно, а ако не познаеш ще ми го харижеш.
- Дадено Радке. Кажи гатанката.
- Къде ми е "оная работа" - отпред или отзад.
Бай Георги се засмя с удоволствие защото си помисли, че Радка му се слага лесно.
- Ами, как къде ма Радке? Отпред разбира се.
Радка без да се бави, свали гащите, вдигна полата, разтвори леко краката и направи дълбок поклон. За голяма изненада на бай Георги "оная работа" цъфна отзад.
Докато той се опомни от изненадата тя се оправи, взе от масата бутчето и напусна къщата.
Стоеше си Бай Георги на стола, цъкаше с език, клатеше глава убеден окончателно, че всичко е въпрос на гледна точа в този живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados
