За да се усетят поредицата картини с чувства и емоция, нека читателят да чете текста бавно и внимателно! Във всяка проста дума се крият съкровища!


Нормалното биене на сърцето е 72 удара, неговото стигаше 150. Протегна неконтролируемо треперещата си ръка към вратата на входа. Ускори дишането си, като хвана вратата, тя бе студена, отблъскваща, сякаш самата тя го караше да не влиза. Щом отвори, тя издаде скърцащ звук. Знаеше, че дяволът го повличаше към огъня и мрака. Влезе и остави открехната вратата, за да влиза светлина, иначе не би могъл да види нищо. Кракът му стъпи на първото стъпало и погледът му се обърна към вратата. Леко открехнатата врата, в която влизаше светлина, му се струваше като порта на рая. Тя полагаше всички усилия да го привлече и да излезе. Обаче големият му инат не позволи това! Стъпи на второто стъпало, капки пот падаха от лицето му право в горещата пещ! Изпаряваха се мигновено, продължаваше да се поти, усещаше, че се топи! От отслабеното му тяло Дяволът успя да проникне вътре в него, разрушаваше и опожаряваше всичко… С всички сили изкачи още три стъпала. Запъхтя се, очите му гледаха и не вярваха на случващото се, две стъпала го деляха от срещата му с Дявола. От него се отключи капка омраза и успя да потуши огъня вътре в себе си. Изкачи последните стъпала, погледна надолу, почувства се леко горд с това. Никой друг не ги бе изкачвал. Извади кърпа и попи потта от лицето си. Погледна си ръцете, треперещи те казваха: „Ние можем да продължим!”
Заслуша запъхтялото си сърце: „Какво чакаш толкова!”
Очите не можеха да говорят, а да виждат:
„Готови сме да видим!” Това биха казали!
Заслуша ушите си: „Готови сме да чуем едничката дума, която ще ни доведе до победа!”
Отвори се в него резерв от енергия, за да може да посрещне и изживее финала на тази драматична история. Усмихна се, вдигна високо глава, дълбоко решен в себе си погледна към вратата на ада и знаеше, че тя го очакваше! С решителни стъпки стигна до нея. С виждането си тя изглеждаше огромна за очите му, прекалено силна, за да я издържат ръцете му, прекалено гореща за сърцето му, с прекалено силен звук за ушите му. Изглеждаше като джудже в рицарска брони пред нея. Вратата се превърна в дракон, а той в рицар. Очите му червени като огън, ръцете му като мечове, сърцето му като броня, силата му като Лъв. Изрева величествено, впусна се срещу дракона, пробождаше го колкото се може по-навътре. Даваше на дракона повече страх, отколкото болка, огромният черен дракон бе повален. Той дори не остави дракона да издави и последния си дъх… Заби мечовете си дълбоко, драконът умря. Огромната черна врата се разби с няколко почуквания.  От мечове станаха ръце, от броня стана сърце, от лъв стана човек. Ушите му улавяха бавните крачки, очите му виждаха през разбитата врата. Дяволът идваше, но той не знаеше, че е толкова красив! Сетивата по-кожата му отново се запалиха, но само толкова, колкото той да разбере, че е добре дошъл при нея. Тя не искаше да го унищожи още пред разбитата врата. Докато му отвори, Тя изпращаше огън, за да го плени, но после да го изгори. Чу се отключване, очите му втренчени да видят този образ, сърцето му готово да почувства, ръцете му готови да докоснат, ушите му готови да чуят. Вратата се отвори, пред нея не Дявол стоеше, а по-лошо. Тя облиза с език си устните си, очите ù го подпалваха, ръцете ù правеха жестове, за да го завържат. Макар и с буйния си характер, с безброй защити от такива привличания и чувства рицарят, боецът, лъвът, както искате го наречете, бе завързан по-собствено желание. Тя се доближи до него, стиснаха си ръцете, той усещаше аромата ù. Този аромат проникна в него, запали, но умерено само сърцето му. Нарочно изключил защитите си, с глупашкия си опиянен вид влезе при нея. Очите му дори не мигваха, гледаха прелестно глупашки шедьовъра, създаден от Дявола. Тя го хвана за ръката, водеше го все по-навътре. Не забелязваше, че все повече опасности обикаляха около него. Седнаха, започнаха да ги говорят. На моменти някой от защитите му се отключваха и знаеше, че не бива да се носи в този огън, защото огън не носи, а гори! Думите ù окончателно разбиха тези защити. Пленен от нея, тя като вампирка го хапеше, като пускаше огън вътре в него. Това създание на Дявола нямаше намерение да обича, а опожарява. Опияненият глупак допускаше тя да го гали по лицето и косата. Той също я галеше, впускаше последните си сили, за да я накара тя да спре. За моменти тя падна в негов плен. Глупакът се съвзе достатъчно, за да види, че пред него стои не дракон или пещ, а цяла армия от всичко преживяно досега, всичките му страхове и слабости се обърнаха срещу него, щом тя го погледна с очите си. Слабо казано е да кажем, че този поглед не беше просто огън, а обричане! Ласките и драматизмът в тази картина накараха изтощения до крайност Глупак да потърси помощ от далечно място! От двете му очи бавно се стичаха огнени сълзи, които изпращаха сигнал за помощ: „Помогни ми, братко!” Обаче дълго време нямаше никаква помощ. Тя го нападаше с всички сили, преди да направи фаталния си удар, което едно сърце не може да понесе, Глупакът почувства множество забивания като инжекции по кожата си, лъвската сила влизаше в кръвта му. Първо стигна до сърцето като студена вода, която угаси всичкия огън, после отиде в очите, те се превърнаха от опиянени в хищни, после в ръцете израснаха дълги нокти, способни да разкъсат всичко живо и неживо! От устата му се чу викът на царя! Косата му се превърна в буйна грива. Той седеше пред нея като огромно живо тяло, готово да я разкъса. Тя мигновено падна в коленете му, той  ù помогна да изцели всичко лошо в нея. Хвана я за ръка, изправи я, прегърна я, като ръмжеше: „С мен си в безопасност!” От прегръдката Тя почувства зареждане, лека топлина, но достатъчна най-сетне да се види краят на поредицата от драматични картини. Лъвът я притисна, сега той я беше обладал. Малко хора знаят, че най-слабото и най-живото нещо на хищника е сърцето! Отмъщение почти биха искали от Лъва, но той ù даде нещо разтапящо се. Това е  любов! Правеха бурна, но с известни граници любов. Ушите му чуха най-сетне тази разтапяща думичка: „Обичам те!”
Преди да се превърне отново в човек, Лъвът изрева силно и величествено.
Нищо не може да се опре на един Лъв, освен любовта!!!