- Семки ли им хвърляш, ма?
- Хляб.
-Ааа! - Глупчо се запъти към близката будка. - Дай един хляб!
- Нямам хляб. Само закуски - рече продавачът.
- Дай една милинка!
Глупчо купи една суха милинка и я разкъса на големи залци, които разхвърли в краката ми. Надолетяха отнякъде десетки гълъби и вместо да изкълват трохите, направиха още по-голяма мръсотия, късайки с човките от големите залъци на милинката. Това привличаше още и още гълъби. В периферията на пиршеството се подредиха и врабчетата.
- Глей ся кво става! Глей! Глей! Не вярваше, че ще го таправя, нали!
Глупчо се втурна към будката и купи още една милинка. "Ей сега ще изскачат служителите на гарата и ще ни глобят" - помислих си аз.
Дордето се усетя, Глупчо тикна в ръката ми мазните хартии от милинките.
- На да ги хвърлиш!
Хвърлих ги в кошчето.
- Закъде пътуваш?
Беше се изправил пред мен, а аз го гледах изотдолу, седнала на ниската пейка.
- За София.
- Аааа! Бил съм там! Там служих войник! На, виж че не лъжа! - и извади личната си карта да ми покаже, че бил 67-ми набор. - Ти на колко си?
- Ами и аз на толкова - отговорих, без да му показвам личната си карта.
- Хааа! Значи правилно съм преценил, че си баба! - ухили се той. - Баба си! Баба си! Бабооо!
"На баба ти фърчилото" - казах си наум и погледнах през рамото му.
- Ама тва софиенете са мнооого мръсна работа! Много лоши хора!
- Ти откъде си?
- Аз съм маке! Маке! Маке! Най-арните хора!
Едър, със сплъстена черна коса, тук таме прошарена. Черна риза и черен панталон.
- В колко заминаваш?
- След половин час.
- Ех! Как не дойдох преди един час! Щях да те заведа наблизо. Имам наблизо апартамент!. Докато жената е на работа...
Беше събота.
На езика ми беше да попитам: "А има ли в този апартамент вода? Щото виждам, че не си се къпал!".
Ама си замълчах.
- Щях да ти дам 20 лева!
- Толкова много?!!!!
Не схвана иронията. Явно за него 20 лева си е точната тарифа. Извади дебела пачка с двадетсеттолевки. Все едно току що е получил заплата.
- Ти какво работиш?
- Аааа! Няма да ти кажа! Няма да ти кажаааа! Ти защо питаш? - ухили се той. Изобщо, през цялото време се хилеше и пристъпваше от крак на крак. Тръсна се на пейката до мен и аз станах.
- Тук на гарата за 20 лева всяка циганка можа да ми направи каквото поискам!
Озърнах се.Беше към пет, още светло, имаше доста пътници, ама все пак...
- Тръгвам!
- Ама.... Нали имаше половин час?
...
"Булгар! Булгаар!" - както навремето викаше в банята един негов далечен роднина.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados