- Семки ли им хвърляш, ма?

- Хляб.

-Ааа! - Глупчо се запъти към близката будка. - Дай един хляб!

- Нямам хляб. Само закуски - рече продавачът.

- Дай една милинка!

Глупчо купи една суха милинка и я разкъса на големи залци, които разхвърли в краката ми. Надолетяха отнякъде десетки гълъби и вместо да изкълват трохите, направиха още по-голяма мръсотия, късайки с човките от големите залъци на милинката. Това привличаше още и още гълъби. В периферията на пиршеството се подредиха и врабчетата.

- Глей ся кво става! Глей! Глей! Не вярваше, че ще го таправя, нали!

Глупчо се втурна към будката и купи още една милинка. "Ей сега ще изскачат служителите на гарата и ще ни глобят" - помислих си аз.

Дордето се усетя, Глупчо тикна в ръката ми мазните хартии от милинките.

- На да ги хвърлиш! 

Хвърлих ги в кошчето.

- Закъде пътуваш?

Беше се изправил пред мен, а аз го гледах изотдолу, седнала на ниската пейка.

- За София.

- Аааа! Бил съм там! Там служих войник! На, виж че не лъжа! - и извади личната си карта да ми покаже, че бил 67-ми набор. - Ти на колко си?

- Ами и аз на толкова - отговорих, без да му показвам личната си карта.

- Хааа! Значи правилно съм преценил, че си баба! - ухили се той. - Баба си! Баба си! Бабооо!

"На баба ти фърчилото" - казах си наум и погледнах през рамото му.

- Ама тва софиенете са мнооого мръсна работа! Много лоши хора!

- Ти откъде си?

- Аз съм маке! Маке! Маке! Най-арните хора!

Едър, със сплъстена черна коса, тук таме прошарена. Черна риза и черен панталон.

- В колко заминаваш?

- След половин час.

- Ех! Как не дойдох преди един час! Щях да те заведа наблизо. Имам наблизо апартамент!. Докато жената е на работа...

Беше събота.

На езика ми беше да попитам: "А има ли в този апартамент вода? Щото виждам, че не си се къпал!".

Ама си замълчах. 

- Щях да ти дам 20 лева!

- Толкова много?!!!! 

Не схвана иронията. Явно за него 20 лева си е точната тарифа. Извади дебела пачка с двадетсеттолевки. Все едно току що е получил заплата.

- Ти какво работиш?

- Аааа! Няма да ти кажа! Няма да ти кажаааа! Ти защо питаш? - ухили се той. Изобщо, през цялото време се хилеше и пристъпваше от крак на крак. Тръсна се на пейката до мен и аз станах.

- Тук на гарата за 20 лева всяка циганка можа да ми направи каквото поискам!

Озърнах се.Беше към пет, още светло, имаше доста пътници, ама все пак...

- Тръгвам! 

- Ама.... Нали имаше половин час?

...

"Булгар! Булгаар!" - както навремето викаше в банята един негов далечен роднина.