Вече съм на тридесет и седем.

Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятелите ми отдавна ги няма. Загубих връзка с тях още щом напуснах колежа. Всички други успяха да завършат, но не и аз. Винаги съм знаел, че съм особняк, но доскоро просто не можех да го осъзная.

Живея в най-обикновена къща, в не много лош квартал. Не е кой знае какво, но със скромната ми заплата не виждам как бих могъл да си позволя повече. Карам „Волво” от преди 16 години. Купих го една година преди да се оженя за съпругата си – Марта.

Какво да кажа за нея... Тя е с една година по-млада от мен. И сега е също толкова красива, колкото и когато се оженихме. Единственото хубаво нещо в живота ми е утрото. Марта спи толкова невинно и сладко, а слънчевите лъчи лекичко галят все още красивата ù кожа. Завиждам им. От много време не съм докосвал жена си.

Преди години се мъчихме да имаме деца. Марта забременя, но много трудно. Щом научихме резултата, веднага започнахме приготовленията за идващото бебе. Преустроихме гостната. Купихме детско креватче, играчки, дрешки и какво ли още не. За нещастие, най-неочаквано, при раждането имаше усложнения. Бебето почина. Жена ми го преживя много трудно.

След време отново се мъчихме и Марта пак забременя, но този пък направи спонтанен аборт. Бяхме съсипани. От целия този стрес и под влияние на напрежението, под което бяхме, ние се карахме непрекъснато. Болеше ме всеки път, когато виждах Марта да влиза в бившата гостна. Знаех, че тя страда много повече от мен, тя искаше тези деца от толкова време. И двамата ходихме на лекар. Похарчихме толкова пари за какви ли не изследвания. Оказа се, че Марта не може да има деца. Това окончателно я срина. Бракът ни се разпадна също. Храним се заедно, спим в едно легло, нямаме любовници, от време на време си говорим, но нищо повече.

Старата Марта ми липсва. Тя беше жизнерадостна и усмихната. Беше жадна за моите прегръдки и ласки. Сега, щом я погаля, дори само по рамото, веднага се започва една безкрайна лекция как не я разбирам, как искам само плътта ù и т.н.

Нима има нещо лошо в това да искам да правя секс с жена си?! По дяволите, не съм го правил от три години! Не ви се вярва, нали? Да, но е така. Самозадоволявам се в банята, а не съм на шестнадесет!

Веднъж, докато го правех и разлиствах поредния брой на „Плейбой”, Марта нахлу. Навярно никога няма да забравя изражението ù. Тя застина на вратата. Гледката я потресе толкова много, че очите ù се разшириха, а устата ù сякаш падна, като на анимационен герой. Поне тридесет секунди седя, гледа ме и не можеше да реагира. Сега ми се вижда смешно, но тогава последва щур скандал.

„Хауърд! Господи, Хауърд, какви ги вършиш?! Аз страдам, а ти лъскаш бастуна! Как можеш да си такъв непукист...” и т. н.

А какъв да бъда? Тя се мъчи за нещо, което се е случило преди повече от девет години... Тази жена май съвсем се побърква. Станала е толкова „набожна”, чак не мога да я понасям.

Не, не ме разбирайте погрешно – обичам я, но как да продължа, като с всеки изминал ден тя ме отблъсква от себе си? Дори не ми позволява да я целуна, мамка му! И това ако е брак...

Вероятно след като ви разкажа историята, която съм започнал, много жени ще ме наругаят, но ги моля най-учтиво да ми влязат в положението. Това е нещо, което не ми дава покой от доста време. Най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Това сякаш даде малко вкус на живота ми, който от години е пълна помия.

Случи се преди няколко месеца. След работа минах през един бар да изпия една-две бири. Често се отбивам там, казва се „Китарите”, малко напомня на старите каубойски заведения, но е доста приятно. Харесва ми, защото никой не ме забелязва (не, че по принцип някой го прави). Музиката е приятна, а цените са поносими за джоба ми. Лошо е, че винаги е задимено и щом се прибера Марта веднага започва да вика, но сякаш и на това съм свикнал. Ежедневно чувам „Хауърд, това... Хауърд, онова...” - вече не ù обръщам внимание.

Та, една вечер съм отново в „Китарите”, но имах намерение да се поотпусна и да пия малко повече бира. Седях на бара сам, както винаги. Гледах отражението си в огледалото срещу мен, което създаваше илюзия за много повече бутилки. Виждах се, но не можех да повярвам какво ми се е случило.

Все още изглеждам добре за годините си. Нямам излишни килограми и тялото ми е доста добре оформено. Лицето ми обаче... не, не беше чак толкова състарено, колкото притеснено. А може да не е било притеснено. Виждах в погледа си мъка, но не само това. В него ясно се виждаше, че наистина не ми дреме какво се случва. Ядосах се на себе си. Видях защо Марта ми спретва скандали за закуска и вечеря. Самото ми изражение е толкова дразнещо, дори за самия мен.

Щом осъзнах тези неща си поръчах още една бира. Продължих да се взирам в себе си. Усещах как започвам да се мразя, как мразя живота си и всичко около мен. Точно в този момент чух:

• Здравей. Как си, красавецо?

Бях зашеметен от тези думи. Нямам спомени откога някой не ме е наричал красив. Сякаш още щом чух ласкавия, леко дрезгав глас, се възбудих. Обърнах се и видях до мен да седи непознато момиче, може би на около двадесет или двадесет и две. Не можех да кажа нито дума.

Непознатата беше облечена доста оскъдно. Беше с ризка, завързана точно под огромните гърди, а най-горните копчета бяха разкопчани. Беше обута в дънки, срязани точно, колкото да покрият малкото ù дупе. А и с каубойските ботуши...

Момичето беше наистина младо и кожата ù изглеждаше просто перфектна, гладка и опъната. Лекият грим подчертаваше сините ù очи. Усмивката ù, прекрасната ù усмивка, оголваше два реда перленобели зъби. Тази красавица имаше дълга руса коса, която свободно падаше върху раменете и гърба ù.

• Аз съм Голди. А как е твоето име?

• Х-хауърд... – сигурно съм изглеждал като последния идиот. Втренчен в нея все едно никога не съм виждал жена.

• Приятно ми е, Хауи. – изкиска се малката.

А как мразя да ме наричат Хауи. Така ми казваше една стара леля, когато бях момченце. Винаги ме щипеше силно по бузите. Само как мразех тази изкуфяла дъртачка.

- Е, виждам, че си сам. Аз също. Имаш ли нещо против да се настаня до теб и да ти правя компания.

Чудех се дали момиче като нея, а и по този начин облечено, не е проститутка. Реших, че ще поиска и нещо повече от „приятелче за наздраве”, а това случи ли се, ще ù откажа. Поканих я да седне. Тя ме попита откъде съм и с какво се занимавам. Аз ù обясних накратко.

• Аз скоро завърших гимназия. На двадесет и една съм, но повтарях. – каза тя, като се заливаше от смях, сякаш беше направила кой знае какво. – Никога не съм била послушно момиче. Живея с една приятелка, недалеч от тук. Родителите ми са на майната си, но на мен ми е все тая. Правя каквото си искам и никой не може да ме спре, защото аз съм си аз. Аз решавам каква да бъда. Пия, пуша, обличам се както пожелая, лягам си с когото пожелая. И? Какво от това? Никой не може да ме спре.

Гледах я замаян от гордостта, с която говореше за живота си. Завиждах на тази малка кучка за това, че можеше да признае пред всеки, че тя е един боклук, един парцал, а аз не можех да го направя дори пред себе си.

Пихме още много бира. С всяка следваща нейна дума сякаш я намразвах. Исках да съм като Голди (ако изобщо се казваше така). Исках да съм млад, див, горд и неукротим. След всяка една нейна дума съзнавах как съм пропилял живота си. Мразех малката мръсница, мразех себе си. Мразех и Марта, все пак всичко е заради нея! А тя можеше поне от време на време да ми пуска!

• Харесва ми да живея така. Много хора ме упрекват, но какво от това? – Голди продължаваше, но ми се стори, че разбира колко много ме ядосва и го прави нарочно. – На мен ми харесва да правя всички тези неща. Обичам да се обличам предизвикателно, обичам да пия бира, обичам да си лягам и с привлекателни непознати мъже, които съм срещнала в някой бар, какъвто си ти. – по лицето ù пробяга палава усмивка.

След тези думи просто усетих как пениса ми започва да пулсира. Тя погледна към чатала ми, видя издутината и се усмихна. Виждах как си играе с мен, виждах, че това ù харесва. На мен също ми харесваше. Желаех я! Исках да изчукам малката уличница! Просто не знаех как да го направя.

• Искаш ли да платим сметката и да си тръгваме? – попита Голди като ръката ù вече беше върху члена ми.

Не можех да ù отговоря, но знаех, че го искам. Само кимнах. Тя се изправи и повика бармана. Извадих пари да платя и нейното питие, но тя не прие.

• Карай бавно, защото все пак си пил – каза, докато си слагаше предпазния колан.

„Не ми се прави на примерна, миличка. И двамата знаем, че си курве, малък боклук, жалка уличница, която се прави на много важна.”

Усещах как започвам да се отпускам, знаех, че на нея не ù пука какво ще  кажа или направя.

Наблизо имаше един долнопробен мотел. Там отивахме, имахме уговорка, без дори да знаем. Просто така усещахме нещата. През целия път до мотела Голди леко масажираше пениса ми (а ми говори да съм карал бавно, понеже съм пил). Усещах как тръпна от възбуда. Не знаех какво чувствам към нея. Възхищавах ù се за смелостта да признае каква е , но и я ненавиждах за това. Как да уважавам една мръсница? Но може би я уважавах, макар и малко. Сигурен съм само, че я желаех ужасно много.

Пристигнахме в мотела и аз по най-бързия начин платих за една стая. Щом се качихме, Голди ме блъсна върху леглото.

• Харесвам ли ти?

• Да, страхотна си.

Тя застана на колене, разкрачена върху мен. Бавно развързваше ризката си. Усмихваше се, а очите ù искряха. Бях толкова възбуден, че усещах пареща болка в слабините. Не издържах вече толкова бавно да развързва тъпата риза и с едно движение я разкъсах. Пред мен се разкриха прекрасните ù гърди - стегнати и големи. Започнах яростно да ги стискам. На Голди това ù харесваше, усмивката ù стана още по-палава. Тя леко потриваше слабините се в еректиралия ми пенис. Не издържах, тя ме побъркваше. Избутах я встрани и легнах отгоре ù. Започнах грубо да целувам и хапя врата и гърдите ù. Галех я и усещах колко много е възбудена. Бързо събух късичките ù дънки, под които нямаше бельо.

Господи, колко беше красива гола.

• Хайде, Хауи, изчукай ме. – простена тя.

Тези думи ме изплашиха. Не знаех какво да направя, седях и я гледах как леко движи голото си тяло върху голямото легло, в което вероятно и друг път е правила секс.

• Хайде, ще го направиш ли? – закачливият ù глас ме вбесяваше. – Не можеш ли?

Тя започна да се смее. Този смях все още кънти в съзнанието ми, при това доста често.

• Не ми говори така, шибана кучко. – смехът ù продължава и е все по болезнен. – Малка курва...

Вече бях проникал в нея. Усещях цялото ù тяло под себе си. Усещах топлината ù.

• Да, да, да .... – стенеше Голди. – Продължавяй, моля те, не спирай!

Целият бях изтръпнал от удоволствие и яд. Чувствах, че съм умопомрачен. Не знаех коя е, не знаех кой съм аз, не знаех къде сме. Сигурен бях само в едно – в омразата си към тази уличница. Докато я чуках, тя не спираше да стене и да се смее. Ненавиждах я!

• Не, спри! Какво правиш, копелдак такъв?! – започна да крещи тя.

В очите ù се четеше ужас, а в моите само удоволствие. Последва още един шамар, по-силен от първия. От устата на Голди се стече тъничка струйка кръв. По зачервеното ù лице проблясваха сълзи. Тя вече не можеше да се смее, не-е-е, не можеше.

- Кой се смее сега, мръснице, а?

Продължавах да прониквам в нея, като всеки следващ тласък беше по-силен от предишния. Всеки тласък бе последван от удар. Запуших устата ù с една ръка, когато започна да крещи по-силно. Виждах болката, страха и ужаса в очите на момичето, това ме възбуждаше още повече.

Обгърнах със свободната си ръка нежната ù шия. Стисках я, а тя се мяташе бясно, но не можеше да се освободи от хватката ми.

Краят наближаваше. Силите ù вече бяха на изчерпване, а аз щях да се изпразня всеки момент.

• Страхотно е, нали? Какво ще кажеш, кучко, не ти ли харесва? – изсъсках аз.

Вече нямаше кой да ме чуе. Голди беше мъртва под мен. Лицето ù беше синьо от ударите и от душенето, беше и мокро от кръв, пот и сълзи. Очите ù, вече толкова безизразни, бяха вперени в мен, но не като преди - молещи. Косата на малката беше разрошена.

В момента, в който наистина осъзнах, че съм я убил, се изпразних. Цялото ми тяло трепереше, удоволствието беше неописуемо. След това просто се излегнах, нямах сила за друго. Поседях минутка и погледнах към безжизненото тяло до себе си.

- Така става понякога, миличка.

Влязох в банята да си взема душ. Не можех да се прибера така при Марта.

Щом се изкъпах, бавно подкарах „Волво”-то към къщи. Преди да вляза, погледнах часовника. По принцип се прибирам към девет и половина, а сега беше един и петнадесет. Предположих,че жена ми ще си е легнала, но не. Тя ме чакаше в хола на дивана. Погледът ù бе зареян някъде далеч, но затръшването да вратата я извади от унеса ù.

• Къде ходи, Хауърд?

• Пих няколко бири. Лягам си, имах тежък ден. Ти няма ли да идваш?

• Да, сега.

Влязох в банята да си измия зъбите. Докато го правех се загледах в огледалото, сега сякаш се презирах по-малко. Но не и Марта. Защо е седяла да ме чака до това време? И без друго сега ще легне и ще заспи.

Щом излязох от банята, жена ми вече си беше легнала. Настаних се на мястото си, изгасих нощната лампа и се обърнах с гръб към Марта. Тогава почувствах, че тя ме прегръща. Стори ми се толкова странно, че се обърнах да проверя дали не е плод на фантазията ми. Е, не беше. Дори, когато се обърнах, тя ме целуна.

Обичам те, скъпи. – с усмивка прошепна тя.

• И аз те обичам, мила моя Марта.

Притиснах я силно до себе си, целунах я по челото и заспах спокойно.