Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятелите ми отдавна ги няма. Загубих връзка с тях още щом напуснах колежа. Всички други успяха да завършат, но не и аз. Винаги съм знаел, че съм особняк, но доскоро просто не можех да го осъзная.
Живея в най-обикновена къща, в не много лош квартал. Не е кой знае какво, но със скромната ми заплата не виждам как бих могъл да си позволя повече. Карам „Волво” от преди 16 години. Купих го една година преди да се оженя за съпругата си – Марта.
Какво да кажа за нея... Тя е с една година по-млада от мен. И сега е също толкова красива, колкото и когато се оженихме. Единственото хубаво нещо в живота ми е утрото. Марта спи толкова невинно и сладко, а слънчевите лъчи лекичко галят все още красивата ù кожа. З ...