Като махленски арбитър последната дума беше негова. Винаги започваше с "Шъ кажа големата дума!"

В славните години на колективизацията агитатори под път и над път обясняваха колко хубаво нещо е колективизацията. Няма синури, нито братоубийствени вражди, малки дръгливи кравички и магарета да орат. Агрономи ще казват какво, къде и кога да се сее и сади. Трактори и комбайни ще пеят по родната шир, така както е във Великата страна на съветите. Тогава на мода беше филма "Кубански казаци".

На едно събрание в махалата агитатор от ОК на БКП описвал прелестите на колективизацията. При точка "Разни" започнали изказванията, въпроси и дебати. Когато почти всичко било казано, Големата дума сам си взел думата.

- Я сакам да си кажа големата дума! Другарю, т,ва дек го разправяш а много убаво. Също като на кино. Ама ние немаме нужда некой да ни казва кога да сеем и садим. Ния си знааме. Я знъм още от дедо си. Он си смъкнеше патурите и седнеше на земята. Не е ли му студено на гъзо, значи а време да садим картофите. Т,ва дек ни го разправаш а мижи да та лажем! Колко произведем русняците шъ го опапат, Я...

При тези думи агитаторът скочил и гневно го прекъснал:

- Другарю, това са вражески изказвания! Великият Съветски съюз е необятна страна и не е опрела ние да я храним. Тя ще ни храни! - казал агитаторът и си седнал.

- Прав си, другарю! Ама я шъ ти кажа нещо. Оньо ден отидооме със Стефан Стамболията да ми изоре нивата с неговите волове. Орааме, орааме и он м,ги даде почивка, а ния отидооме на кладенецо за пресна вода. Напълнииме бъклето и тръгнааме към колата да апнем к,во Бог дал. Кога отидооме единио вол беше съдрал торбето с лебо и дояждаше последнио комат. Я шъ та питам теб, воло наяде ли съ? Не е! Ама ния гладувааме ли? Гладувааме!

Големата дума стана кулак. Взеха му нивицата и понеже не искаше да влезе в ТКЗС-то я замениха с такава в каменната кариера. Комунистическата закалка получи в битката с комарите на островния рай край Белене.