Като махленски арбитър последната дума беше негова. Винаги започваше с "Шъ кажа големата дума!"
В славните години на колективизацията агитатори под път и над път обясняваха колко хубаво нещо е колективизацията. Няма синури, нито братоубийствени вражди, малки дръгливи кравички и магарета да орат. Агрономи ще казват какво, къде и кога да се сее и сади. Трактори и комбайни ще пеят по родната шир, така както е във Великата страна на съветите. Тогава на мода беше филма "Кубански казаци".
На едно събрание в махалата агитатор от ОК на БКП описвал прелестите на колективизацията. При точка "Разни" започнали изказванията, въпроси и дебати. Когато почти всичко било казано, Големата дума сам си взел думата.
- Я сакам да си кажа големата дума! Другарю, т,ва дек го разправяш а много убаво. Също като на кино. Ама ние немаме нужда некой да ни казва кога да сеем и садим. Ния си знааме. Я знъм още от дедо си. Он си смъкнеше патурите и седнеше на земята. Не е ли му студено на гъзо, значи а време да садим ...