Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната луна.
    До тоалетката погледът ми се плъзна на нещо.
  Ахааааа, визитката на Майкъл Блум. 
    Гледах я и се сетих, че скоро не бях се интересувала от никого. А сега тази визитка ме дразнеше с готическия си стил и префърцунените букви. Сякаш ми се присмиваше открито. 
    Влязох под душа и след хладната струя живвнах. Денят се очертаваше да е горещ и трябваше да се измъкна от тази сауна. Облякох банския, свих косата под широкопола капела, сложих тъмни очила, нахлузих тънка шарена рокля и излязох. Асансьорът бавно се движеше надолу, но аз бях щастлива да не трополя по десетте етажа. Браво, бяха го оправили, докато съм спяла непробудно цял преди обед.
   На плажа имаше много народ. Очите ми шареха, но нямаше свободни места. По едно време съзрях, че една майка събираше раницата и се готвеше да тръгва с малкото си момиченце, така че побързах  да взема техния шезлонг и чадър. Най – накрая се отпуснах на шезлонга. Горещината стана непоносима дори и на сянка. Из главата ми се въртяха сцени от вечерта, разговорите, ресторантът, синагогата, новите ми познати и най – вече мистър Блум. После го изтиках настрани и го игнорирах.
    Пуснах се във водата. Плувах отлично, поне това успях да се науча в колежа, където имаше басейн с олимпийски размери. Ходех два пъти в седмицата, преди да ми се наложи да работя и правех по няколко дължини. Плувах, докато не започнеха да ми горят мускулите и да отмалея до припадък. 
   Загребвах мощно и се гмурках като риба, после се оставях по гръб и лежах на вълните. Чувствах се  в свои води.
    Бях гладна като вълк. Облякох роклята и се запътих в едно бистро на плажа. Хапнах бургер, изпих няколко кока коли  и денят преваляше.  Затърсих си портмонето в джоба, за да платя и тогава я напипах. Визитката на господин Милионера се мъдреше в джоба ми, май машинално съм я сложила вътре. Изкисках се, добре че нямаше наблизо хора, щеше да ме помислят, че не съм с всичкия си… Колебаех се, но набрах телефонния номер. Нямах никаква идея за какво ще си говорим с мистър Блум,  докато чувах сигнала. Дали не сгреших?
-    Да, моля. Блум е на телефона.
-    Здравейте. Алис е – млъкнах изведнъж и взех да се чудя дали не съм мръднала. Защо му досаждах?
-    Оооо, Алис. Каква приятна изненада. Как си? 
Явно си спомни коя съм.
-    Ами ок. Бях на плажа, плувах, сега похапвам и пия кока кола. А вие?
-    Говори ми на ти, Алис. Вече се познаваме. Снощи беше чудесно. Радвам се да те чуя. Какво ще правиш тази вечер?  Искаш ли да се разходим някъде. Имам яхта наблизо. Ако не си заета и нямаш други планове…
   Нямах никакви планове и умирах от скука цял ден, но не беше ли твърде прибързано  за такава разходка  все пак? Но май наистина не знаех какво искам, позвъних му, а сега се чудех какво да правя. Мислех само да си побъбря с Майкъл, а той веднага захапа…Или аз захапвах въдицата, знае ли човек…Но какво толкова, не може да ми стори нищо на яхтата, все пак ще има екипаж, пък и такъв сериозен мъж едва ли ще рискува с една пикла като мен, все още не ме познава…
-    Амиии – замънках като ученичка – азззз нямам планове за сега. Бих могла да дойда за разходка.
-    Чудесно, Алис. Къде си по – точно? Вземи такси и ще те чакам в залива на 23 кей.
-    Ок.
     Взех едно такси и малко се срамувах, че отивам на яхтата на Майкъл Блум, но бързо се окопитах. 
  Само разходка,  Алис! Няма да има друго. Стига си се превземала. Изкарай няколко часа, разсей скуката, позабавлявай се в тузарската му яхта и изчезвай…
    Спрях на пристана и се загледах за кей 23. Той беше изникнал зад гърба ми без да го усетя. Чух гласът му:
-    Здравей, Алис.
   Обърнах се веднага. Майкъл Блум със слънчевите си очила и с още по – слънчева усмивка  стоеше насреща ми.
-    Привет. 
   Гледах го слисана. Без сивия костюм и вратовръзката  изглеждаше по – непринудено и  не толкова надуто като снощи в ресторанта. Беше се издокарал в хавайска риза с папагали и бели бермуди, от които се подаваха загорелите му крака.
-    Да вървим, ето там е яхтата. 
     Тръгнах след него и се запровирах през въжета и контейнери, мъже, които товареха  и разтоварваха  багаж, глъчка и цветове, мирис на сол и океан, плясък на вълни, крясък на чайки…Майкъл Блум ми подаде ръка и аз смело влязох в леко клатушкащата се яхта. Беше късен следобед, но слънцето неуморно печеше. Седнахме под сенника навън, а Майкъл ме попита какво разхладително да донесе. Предпочитах студен чай с лед и зачаках. Гледах това бижу, което беше като излязло от приказките, с красиви шезлонги, махагонови маси, удобни кресла и дивани. 
Ехаааааа, чудесна е.  Гледах като омагьосана. 
Наистина ли съм тук?Боже как си живеят богаташите…
    Само по дискавъри съм гледала такива яхти. Яхтата изгъргори и потегли. Пореше грациозно водата като русалка, а зад нея се вихреше бяла пяна от пръски. Бях попаднала  като Алиса в страната на чудесата. Или като Алис в … тези чудеса. Трябваше да се ощипя, за да разбера , че не сънувам.
    Майкъл донесе поднос с две кани, в едната цитронада с парченца лайм ,мандарини и лед, а другата с леден чай. Имаше и фруктиера с грозде, праскови, манго и банани. Две високи чаши с лед проблясваха в ръката му, когато напълни едната с чай и ми я подаде. Беше любезен домакин.
-     Добре дошла на яхтата, Алис – надигна си чашата той – вземи си плодове, студени са. 
-    Благодаря.
   Виждах как капчиците вода се стичат по плодовете. Взех един грозд  и го схрусках с наслада. Майкъл разполови една праскова и ми я подаде. Сочният плод изчезна в устата ми. Обичах плодове, но май трябваше да не се нахвърлям веднага на тях. Не беше културно да ям като прегладнял вълк, така че не посегнах повече.
   Мислех, че ще е неловко с Майкъл, но напротив.Той  пое обикновен разговор, все едно се знаем от сто години. Отпуснах се и се смеех на шегите му.
         Все още не можех да му говоря на ти, а не смеех да се обръщам към него с мистър Блум. Да му казвам Майкъл пък хич не вървеше … та говорех направо, без обръщение. Подрънквах с ледените кубчета в чашата и гледах в зелената вода на океана. Беше чудесно. 
  Майкъл ме попита с какво се занимавам. Чудех се до къде мога да стигна  с  откровенията си, но му казах самата истина, че завърших история на изкуството преди шест седмици и след много неуспешни интервюта,  работя в един прашен склад глупава работа на компютър. И как, като някой дресиран папагал правя едно и също по осем, безкрайно досадни часове на ден, без да влагам капка мозък или  въодушевление. Той умело ме разпитваше и за семейството ми. Разказах му за неравностите в живота ми, по които се плъзгах все по надолу, за  приемните ми родители, за стаята ми в Орландо, за празниците, за играта ми на шах с мистър Том, за евреите.  Думите ми се вееха и се разнасяха от вятъра. Олекваше ми на душата. 
        Дали не грешах, като споделях тези  истини? Говорех без заобикалки, без лъжи. Не бях се отпускала да говоря с никого така. Като стигнах до смъртта на мисис Елън и до това, как си тръгнах от чуждата къща, гласът ми изненадващо спря. Не можех повече да говоря. Обидата, че ме бяха  оставили без дом, пак ме връхлетя. Стисках чашата, да не се търкулни по пода. Стиснах устни, трябваше да се овладея.
-    Няма нищо страшно, Алис…Всичко е зад гърба ти. Справяш  се и без тях. 
   Майкъл Блум протегна ръка и ме потупа нежно по пръстите.
   Бях се разприказвала като последната глупачка, излях си душата пред непознат човек, какво ми ставаше? Явно самотата ме е държала здраво и стегнато, сега възлите на  душата ми се отвързваха един по един. Беше  ми спокойно, че съм споделила с някой всичките си тревоги  и страхове.
      Майкъл ми разказа за двата  си неуспешни брака, за шестте си деца, за това, че не е доволен от тях, но щом заговори  за третата си съпруга очите му станаха мрачни. Замлъкна. Явно още тъгуваше. Тогава аз го потупах свойски по ръката. Връщах му жеста. Всеки си има тайни…разбирах го.
  Слънцето започна да се потапя в океана. Пътеката му  блещукаше и искреше в оранжево и златно. Гледах премаляла  тази красота  и всичко се запечатваше  като кинолента в очите ми. После падна мрак. Кадифено небе с хиляди сияйни звезди. Светеха така ярко, че ме изплашиха. Както се плаших от пълната луна. Целият Млечен път се виеше над тъмния океан. Толкова е красиво, че тръпки ме побиха. Имах предчувствие, че нещата се объркват...

     - Вечерята е сервирана, сеньорита ! - ме сепна гласът на икономката.

      Кимнах и се отдалечих от палубата. Обърнах гръб на океана и на всички нелепоси дето изникваха в главата ми. Време беше да се стегна и да престана да се страхувам за предчувствия и тема подобни глупости.

    Веперяхме с Майкъл морска храна, слушахме джаз,  пиехме превъзходно шампанско и си говорехме за какво ли не. Бях уморена от впечатления. С шарената си плажна рокля не бях много изискана, но какво да се прави. Прозявах се в полунощ и ми се спеше. Но .... страхувах се Майкъл да не ме вземе в спалнята си. Напразно съм се притеснявала.

Той ме отведе в  каютата за гости. Влязох сама вътре, изритах сандалите, врътнах ключа и се строполих на леглото без да се събличам. 
      Беше чудесна вечер, а най – хубавото беше, че си разтоварих душата…а също, че Майкъл не ми посегна. Ха-хаааа…Да не те беше страх, Алис? Я заспивай бързо….
    На другата сутрин чух крясъка  на чайките и се огледах сънено. Взех си душ и навлякох роклята. Пооправих рошавата си коса, защипах я с шнолите. В банята имаше шампоан, балсам и някакви дезодоранти. Напръсках се обилно, но роклята ми беше за смяна. Втори ден я носех, а  в жегата…
    Навън Майкъл пиеше кафе и гледаше вълните.
-    Добро утро, Алис.
-    Добро утро.
       Икономката дойде да попита какво ще искам. Поръчах си двойно черно кафе и препечена филийка с мед. Както обичах да закусвам в Орландо. Хрупах филийката изгладняла. Яхтата спря.           Ние сложихме бутилките с кислород на гърбовете си, плавниците на краката и се потопихме с Майкъл на приказното дъно. Плувахме между водорасли , риби и корали. Аз го следвах.
     После излязохме на повърхността.  Извадих накрайника от устата си и  задишах. Бях  до него. Ръцете ми се спуснаха до раменете му. Не знам какво ме прихвана , но устните ми се отвориха и посрещнаха неговите  за солената  целувка. После…не ми се говори за после…срам ме е, но беше прекрасно…
…………………………………….
                 Майкъл
                               Унасях се в следобедна дрямка на яхтата, когато джиесема ми прозвъня. Непознат номер. Гледах го секунда – две и натиснах зелената слушалка. Беше момичето от снощи. Алис. Учудих се, защото не вярвах да се обади толкова скоро. Беше една такава мълчалива и свита. Хрумна ми да я поканя на яхтата. Сигурно щеше да откаже, но за моя изненада, тя прие. Очертаваше се приятен уикенд. 
      Казах на капитана да обръща към залива. След час щях да имам гостенка. И то каква – двайсетгодишна красавица, със зелени очи като морски водорасли, стройно изваяно тяло, едра гръд и тъмни коси като абанос. Минала беше половин година от смъртта на Бет и аз не бях се срещал с никоя. Липсваше ми толкова много, че не ми се поглеждаше друга жена. Не ми беше и до бизнес. Добре, че имах кадърни управители, иначе бизнесът би забуксувал. Живеех на автопилот. Без мечти. Без илюзии. Странях от обществото. Дори не ми се говореше и с децата. Те все нещо искаха ли искаха…Отрязвах ги, не ми се разправяше с тях.
    А днес ми стана интересна малката. Ще я разходя в океана, ще  лудуваме, ще се почувствувам  млад. Защо не?
   Качих я в яхтата и по слисаното й лице разбрах, че е напълно шашардисана от лукса. Занесох й подноса с разхладителни напитки и студени плодове. Зле прикритото й любопитство ме разсмиваше, но гледах да съм сериозен. Говорихме си. Беше хубаво момиче, но с  толкова тъжна история  - без истински родители, от малка попаднала  при приемно семейство, при  негодници, дето не са й оставили нищо. Съжалявах  малката, но не го показах, за да не се засегне. Искаше ми се да я прегърна, да я гушна, но не посмях. Само я потупах по ръката.
  И аз й споменах за моето семейството. Като стана въпрос за Бет ми стана криво. Смълчах се. Още ми липсваше Бет. Алис протегна ръка. Фините й пръсти ме докоснаха, а очите й искряха със зелен блясък. Чувайки историята ми, мълчеше, не каза нито дума, само стискаше ръката ми. Толкова топли пръсти.
      Вечерта беше хубава. Бъбрехме си най – вече за кино. Заговорих за моята страст – антиките, но тя не пое. Нищо не разбираше от антики. Пихме студено шампанско и ми се искаше да завърша нощта с тази хубавица в спалнята ми, да виждам разпилените й коси на възглавницата до мен сутринта, но нищо такова не стана. Гледах я, че умира за сън, но беше изплашена да не я взема в спалнята ми. Досмеша ме. Естествено, че я отведох в каютата за гости.  Май бях  голям глупак.  Исках я, а ще спя сам на огромното легло. Без секс, без нищо. Виждах, че тя не е такава. Не е от курвите, дето искат секс за пари. Беше друга. Хубава. Любопитна. Самотна  и странна. Свястна.  Интересно момиче…
   На сутринта пихме кафе и се потопихме в океана. Чувствах се пъргав и млад. Плувахме с Алис , аз я насочвах все по-надълбоко и на дълбоко. Тя се справяше отлично, беше като малката русалка. Излязохме на повърхността. Хиляди слънчеви зайчета играеха по вълните. Алис свали накрайника от устата си и задиша шумно. Гълташе морския въздух с широко  отворена уста. Бях до нея. Засмях се и аз махнах накрайника си. Тя ме прегърна. Опирах  се до гърдите й, отворих устни и посрещнах нейните. Беше хубава целувка. Качихме се в яхтата. Влязохме в джакузито и сред бълбукащите  мехурчета свалих банския на Алис. Наведох глава към стегнатите й гърди, целувах ги, а възбудата ми растеше. Тя уви бедра около мен  и аз потънах в нея. Любих я нежно. Целувах миглите й, скулите, брадичката й. Алис извика няколко пъти приглушено. После се разтърси. Беше моя.
……………………………..

                 Алис

    Отидох за кратка разходка на яхтата, а останах два дни. Луда работа…Майкъл ме изненада…нежен е с мен…
     В понеделник бях в скучния офис и цял ден бърках  документите. Хич не ми беше до фактури  и  стокови разписки…

Продължава