Бай Стоян седеше на прага къщата си. С любопитен поглед следеше как народът тичаше напред –назад по калдаръмените улици, влизаше в дюкяните на старата чершия, спираше се за минута-две за по някоя случайна приказка и отново поемаше по пътя си. Умислен беше бай Стоян и това личеше и в стойката му, и в погледа му. Седеше на малкото си дървено трикрако столче, сведен напред и ръце, покорно прибрани една в друга. А в очите му някаква угриженост. „ За добро ли е цялата тази рабоата?” , мислеше си старецът и поклащаше леко глава. Плетеният калпак успешно прикриваше побелелите му коси, но годините и тревогите бяха оставили дълбоки бразди по мекото му лице и бяха наляли с мъдрост очите му. Това не можеше да се скрие. Но днес бай Стоян не знаеше какво да мисли. Да не стане някоя беля само, че турците само това и чакаха. Но градът все пак беше дълбок котел, в който от години вряха горещите възрожденски идеи на не един или двама деятели. Елена ги е раждала смели радетели и смели ще си ги прибере н ...