6 feb 2025, 12:54

"Горо ле, горо" ...

  Prosa » Otros
379 3 9
2 мин за четене

“Горо ле, горо“ …                                                                                                                                                          

Закърмена съм с гората, с нейния мирис - неотразим, невероятен ... Мек и влажен - в широколистните гори, с които е обграден родният ми полубалкански край ... Коренът на моя бащин род, произлиза от гората ... Преди незнайно колко поколения, един от прадедите ни е бил горски ... Казвали са му "Пешия горски'' - обикалял e, вероятно, горите не на кон, a пеша ... Но постепенно с времето, буквата ''ш'' се преобразува в ''ж'', за благозвучие - в живото и до ден днешен, наше оригинално фамилно име Пежгорски, слава Богу … Сега е зима, а в снега не смея да нарушавам приказната горска красота ... Ала тъй - безкрайно обичам да бродя из гората пролет, лято, есен ... Да взема  сила от мощните дървета, все да се вслушвам на листата в чудесния шепот - едва доловим, понякога и по-силен ... Да хапна, встрани от пътечката при слънчевата полянка, от ценните Божи дарове ... Диви ягодки или пък наоколо - глогинки, дренки, къпини, трънки ... Гъби, да потърся във влажната шума, да набера за яхнийка после вкъщи ... А с какви не билки е пълно, най-дъхави - пъхам някои в чайника, у нас, пийвам честичко, за здраве ... И въздухът е така здравословен, благодатен - в боровата гора, най-вече, с остро и режещо ухание ... Но, ето че наблизо откривам - райско кътче ... Изумителна гледка - мъхесто изворче ме примамва, със студената си бистра водичка ... Най-сетне спирам и бавничко на глътки пия с кратунката, като си почивам... Само че - никак не е безопасно из гората да бродя сама - oбикалят доста глигани и дори, вълци ... Може и още животни, не малко, да се видят - зайци, елени, лисици, сови ... Затова и ловци се срещат често, ала не съм от тях ... Гората - за мен е живот, както и за всеки ... Да я пазим за нас, за поколенията ... И да звучи песента:                                                                   ”Горо ле, горо зелена, не ми е пътя оттука, ала оттука ще мина, че имаш сянка дебела, че имаш вода студена и тая трева зелена.

През тебе, горо, ще мина, на сянка да си почина, на трева да си полегна, на вода да се напия, да викна да си попея... ”                              Дора Георг            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, приятелю! А за пожарите си прав, уви ...
  • Отново прекрасно произведение...
    '' Горо ле горо зелена...'' или опожарена за съжаление
  • Младен, Стойчо - благодаря ви, приятели, за Любими!
  • Благодаря много, Стойчо, за интересния ти коментар!
  • От както се помня,все за гората на дядо иде приказка...
    Дядо Кольо (бащата на мама) имал няколко декара гора,но била изсечена
    за ябълкова градина,когато образували ТКЗС през 50-те години на миналия век.
    Дядо Станьо ни оставил в наследство един горски масив и за първи път се разходихме с единия от синовете в края на миналата година в него.
    Иначе обичам гората с нейните пътеки и поляни, с нейните свежи ухания от билки и птичи гласове напролет.
    Поздравления за нарисуваната горска картина,Дора!

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...