“Горо ле, горо“ …
Закърмена съм с гората, с нейния мирис - неотразим, невероятен ... Мек и влажен - в широколистните гори, с които е обграден родният ми полубалкански край ... Коренът на моя бащин род, произлиза от гората ... Преди незнайно колко поколения, един от прадедите ни е бил горски ... Казвали са му "Пешия горски'' - обикалял e, вероятно, горите не на кон, a пеша ... Но постепенно с времето, буквата ''ш'' се преобразува в ''ж'', за благозвучие - в живото и до ден днешен, наше оригинално фамилно име Пежгорски, слава Богу … Сега е зима, а в снега не смея да нарушавам приказната горска красота ... Ала тъй - безкрайно обичам да бродя из гората пролет, лято, есен ... Да взема сила от мощните дървета, все да се вслушвам на листата в чудесния шепот - едва доловим, понякога и по-силен ... Да хапна, встрани от пътечката при слънчевата полянка, от ценните Божи дарове ... Диви ягодки или пък наоколо - глогинки, дренки, къпини, трънки ... Гъби, да потърся във влажната шума, да набера за я ...