Или инструкция как да изкореним злото от домашното огнище и да превърнем сина й в Рицар на кадърната снаха
С гордост мога да заявя, че съм една от малкото щастливи жени, които не познават свекърва си. Поне до преди няколко месеца. Да - правилно ме разбрахте, нито я бях виждала, нито я познавах, съответно и тя мен. Чували сме се на няколко пъти по телефона - няма как, нали от години ръководя нейното безценно съкровище - т.е. синът й. Но по телефона знаете как е - "Миличка, скъпичка, желая ви да сте щастливи, съкровищата ми и т.н., и т.н. и айде чао" :) Естествено, предполагам, че като всяка свекърва е била недоволна от избора на сина си - и как не - "измамих" го да ме вземе с толкова години по-дърта (то, между другото, кой кого измами все още уточняваме, но това е друг въпрос). Та въпросната моя свекърва ми помогна много в живота. Не материално, или пък морална подкрепа някаква, не! Позволи ми със своето не-присъствие аз да се развихря, да се разгърна, така да се каже, както аз си знам, ...