Дните се завтичат един подир друг под ритъма на тежко изцеждащото се през вселената време. Сливат се в несекващ поток водещ толкова надалеч, колкото човек трудно би могъл да си въобрази. Там, под искрящото в рубинени оттенъци Начало, някога било започнало всичко. Всичко свързано с нас, с мястото ни в подвижната, привидно притихнала лудница, наречена живот. Там всичко изглежда толкова по-различно... заради другата гледна точка предполагам. Там нищо не върви по предопределения си ход. Там всичко стои неподвижно и в същото време се движи необозримо бързо. Там... обичам от време на време да разхождам кучето си. Всъщност, куче е доста силно казано, но аз си го наричам така за улеснение. Представлява нещо като летящо магаренце с муцунка на плачеща болонка и има манталитета на плюшена играчка, т. е. все едно ти казва ГУШКАЙМЕГУШКАЙМЕГУШКАЙМЕГУШКАЙМЕЕЕЕЕ. Думата ми, обаче, бе за самото място – градината на вселената. Отблясъците, стелещи се навсякъде околовръст, проникват и в най-съкровените т ...