Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причина да не използвам количка.
Нямаше много хора, но почти всички, с които се разминавах, хвърляха по едно око на патериците ми и на обутото ми в зелен чорап дясно стъпало, което дългата ми черна пола не успяваше да прикрие. Гипсът обаче почти не се виждаше, което беше добре, защото любопитните погледи ме караха да се чувствам неловко. Давах си сметка, че е глупаво да се притеснявам за такива неща, но въпреки това…
– Глей, глей я тая – прошушна някой зад гърба ми.
Не знаех дали говори за мен, но подозирах, че е точно така. Полазиха ме тръпки, имах чувството, че някой се взира съсредоточено в мен. Казах си, че съм станала прекалено плашлива. Но след всичко, което ми се беше струпало на главата н ...