Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше кой я тормози. Защо всички мъже бяха толкова обсебващи?! Защо не се задоволяваха с това, което им предлагаше, а все искаха още и още... Не знаеха граници.
Мелодията не спираше. Беше толкова изнервящо! Пое си дълбоко дъх и раздразнена вдигна джиесема.
- Мило, къде си? Нали щяхме да вечеряме заедно у нас? Закъсняваш. - прозвуча нервно мъжки тембър.
- Болна съм. Зле ми е и ще си остана в къщи. – промърмори измъчено. Имаше опит в лъжите. Гласът й дори не трепна. Тайната беше да помниш глупостите, които си изрекъл. Всичко останало се нареждаше по естествен път. А тя притежаваше талант.
- Ако искаш, ще дойда при теб? Може да ти донеса лекарства. Няма да играем на „чичко Доктор”, но мога да разтривам ...