troia (Катя Иванова)
119 3634
31.03.2019 г., 20:45 ч.

Границата 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1364 2 16
4 мин за четене

 

 

Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса.  Очертаваше идеално гъвкавото й  тяло. Беше неустоима.

Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне.  Знаеше кой я тормози.  Защо всички мъже бяха толкова обсебващи?! Защо не се задоволяваха с това, което им предлагаше, а все искаха  още и още... Не знаеха граници.

Мелодията не спираше. Беше толкова изнервящо! Пое си дълбоко дъх и  раздразнена вдигна  джиесема.

      - Мило, къде си? Нали щяхме да вечеряме заедно у нас? Закъсняваш.  - прозвуча   нервно  мъжки тембър.

      - Болна съм. Зле ми е и ще си остана в къщи. – промърмори измъчено. Имаше опит в лъжите. Гласът  й дори не трепна. Тайната беше да помниш глупостите, които си изрекъл. Всичко останало се нареждаше по естествен път. А тя притежаваше талант.

      - Ако искаш, ще дойда при теб? Може да ти донеса лекарства. Няма да играем на „чичко Доктор”, но мога да разтривам страхотно.  Настинала ли си?

Предложението му беше много мило, но тя се намръщи. „Боже, той наистина прекаляваше! ”

      - Не, недей мило. Не идвай. Изпих един аспирин и си лягам. Ще ти звънна утре. Извинявай. Чао!

И  приключи набързо разговора. Дори си изключи  телефона за по-сигурно.

После се шмугна в близкия бар. Не беше идвала отдавна тук, но знаеше, че мястото е добро. Тази нощ нямаше да е самотна. Предположението й се потвърди. След няколко часа лежеше в луксозна хотелска стая с най-готиния млад мъж от бара. Галеше мускулестото му тяло, а той се любуваше на гърдите й.

      - Не искам да си тръгваш. Остани с мен. – гласът му прозвуча чувствено и гърлено. Беше   приятно променен от удоволствието, което му беше доставила.

      - И какво ме очаква? Ще ме закопчаеш с белезници за себе си? – подхвърли  шеговито, но очите й присветнаха злобно.

      - Ще бъдеш моето момиче. Само моя. Повече няма да се обличаш толкова ...предизвикателно. Искам само аз да виждам прекрасното ти тяло. И гримът ти е прекалено ярък. По - красива си без очна линия..

      - Прилича ми на пълна промяна. – прекъсна го грубо. Нещото в нея просъска. Почувства, че той преминава границата. Беше напълно непознат. Как си позволяваше да я контролира?!

 Скочи нервно от леглото. Лунните лъчи през прозореца дискретно осветиха голото й тяло. То проблесна все едно е покрито с люспи. Очите й искряха. Мъжът не усети опасността.

Седна на леглото и  я придърпа към себе си.

     - Винаги съм мечтал за теб. Исках те още в гимназията. Сега няма да те пусна. Никога. – на лицето му цъфна самодоволна усмивка

„Трябва да спре. Притиска ме.” – мислеше си раздразнена. Реши да използва таланта си да лъже:

     - Разбира се, любими. Ще бъда само твоя. А сега ме пусни да се прибера в къщи.  – звучеше толкова нежно! Опита да се измъкне от скута му.

     - Няма! Не си тръгвай! Ще останеш с мен.

Хватката около нея се затегна.  Почувства, че се задушава. Той зарови лице в косите й. Езикът му близна шията й. Разбра, че я иска отново. Но тя не го искаше!

     - Пусни ме, пусни ме, пусни ме... – повтаряше, но без резултат. Той я повали върху леглото, а тежестта на тялото му я прикова. Границата беше премината безвъзвратно. Нещото в нея избухна и излезе на свобода...

На сутринта камериерката откри бездиханното тяло на гол мъж. От полицията констатираха ухапване от отровна змия. Разпитаха я. Тя беше разтреперана и в шок. Видяла влечугото и избягала.  Не можаха да докажат нищо.

След около година напусна града. Имаше нужда от повече въздух и свобода. Нещото в нея просъскаше щастливо.

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Граници »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте Марко и Пепи! Благодаря ви! Весели празници ви желая!
  • успех! дадох!
  • Яко !
  • Благодаря ти, Дочка! Наистина се случи каквото трябваше да се случи. Поздрави!
  • Допадна ми натриващия носа финал Успех!
  • И аз ти благодаря, Нели! Това "ехаа" е много мило.
  • Ехаа! Жестоко! Благодаря!
  • Поздрави, г-н Сенд! Ролята на строгия учител много ти отива.
    Здравей, Аластор! Благодаря ти. Ще се радвам и ти да ни изненадаш с нещо. Някакви мъжки граници.
  • Поредната изненада
    Чудесен разказ и темата актуална.
    Желая ти успех в състезанието!
  • Можеш, можеш... Започваш да се измъкваш от шаблоните.
  • Пешо, не знам дали следващият ми разказ ще е по-добър, но ще се опитам да не е по-лош от този. Всеки е различен и това му е интересното. Нямам нищо против да ме хвалиш.

    Благодаря ти, Марианка. Да, така е. Може да започне и война.
  • Това няма да се случи, и ти ще разбереш първа защо.
    Хайде, давай следващия, той ще е по-добър. Висока топка или висока летва. С летвата - по топката.
  • Здравей, Наде! Благодаря ти.Нещо ми звучиш опасссно.
    Здравей, Лиа! Благодаря ти за короната. Казала си го точно. Не е желателно да ни се нарушава личната свобода.
    Благодаря ти, Пешо! Ако се възгордея ще те помоля да ми говориш на Вие.
  • Много добър разказ. И, не е въпроса в конкурсите, просто е добър. Браво, и да не се възгордееш сега?
  • Аууу! В този вид истории си просто кралица! Типът жена, каквато е героинята ти е много добре съпоставена до образите на мъжете герои. За границите...хм, това мисля, че е един вид свободата и личното пространство. Неприкосновена територия.
  • Гласссувам, Кате. Усспех!
Предложения
: ??:??