Грехове
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5).
Малкото селце, забравено от Бога и ненужно на околния свят, запокитено навръх чукарите, кротко беше разпростряло тесните си улички в следобедна дрямка. Там Времето беше сякаш спряло и човек имаше чувството, че се гмурка в застоялата вода на сивото ежедневие.
Оскъдната зеленина, вклинила се тук там из камънаците - удобно свърталище за змиите и гущерите - придаваше още по тъжен вид на цялата местност. Часовникът на Безвремието приспивно тиктакаше...
Там живееше Попа, който обслужваше и околните накацали като лениви, тъжни птици селца, чакащи подаяние от полупразната хранилка на Вярата. Малката черква, строена назад в годините, когато тук все още животът е следвал своя забързан ритъм, даряваше с душевен мир малцината живи селяни. Както всяко село, и това си имаше местен идиот! Всички му викаха Лудия. Той беше като сезон, който никога не се променяше. Вечно ...