Грехове
Грехове
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5).
Малкото селце, забравено от Бога и ненужно на околния свят, запокитено навръх чукарите, кротко беше разпростряло тесните си улички в следобедна дрямка. Там Времето беше сякаш спряло и човек имаше чувството, че се гмурка в застоялата вода на сивото ежедневие.
Оскъдната зеленина, вклинила се тук там из камънаците - удобно свърталище за змиите и гущерите - придаваше още по тъжен вид на цялата местност. Часовникът на Безвремието приспивно тиктакаше...
Там живееше Попа, който обслужваше и околните накацали като лениви, тъжни птици селца, чакащи подаяние от полупразната хранилка на Вярата. Малката черква, строена назад в годините, когато тук все още животът е следвал своя забързан ритъм, даряваше с душевен мир малцината живи селяни. Както всяко село, и това си имаше местен идиот! Всички му викаха Лудия. Той беше като сезон, който никога не се променяше. Вечно олигавената изкривена усмивка под омазнената съдрана капа дразнеше всички, но те се отнасяха с него като към болен зъб. Знаеха, че ще ги заболи, ако го подбутнат с език, но чудно защо, продължаваха да го правят.
Лудият се дразнеше от подигравките на хората и все им отвръщаше с някоя дяволия, но добродушно им помагаше във всичко и затова го търпяха.
Но той си оставаше голямата слабост на Попа, който беше много добре прикрит любител на мъжките ласки. А мръсните му тайни бяха обвързани единствено с Лудия.
Попа беше свикнал отдавна с греха. След първото грехопадение, водата имаше същия вкус, както преди, птиците пееха по същия приятен начин и галеха слуха му. Слънцето все така топло препичаше и той разбра, че плътските удоволствия са хубаво нещо и се отдаде на тях. Попадията знаеше за прегрешенията на мъжа си, но от срам си затваряше очите. Тя му беше като параван за хорските клюки.
Попа много често намираше някаква работа за Лудия в черковния двор и после го примамваше в обятията си, необезпокояван от никой. Но тази привечер беше по-различно от преди. Попа много бързаше. Чакаше го път. Изшътка тихо на надарения си като магаре любовник, който се размотаваше по двора и го замъкна в малката стаичка зад олтара.
-Хайде, хайде, побързай, че имам работа да върша. Нали я знаеш Циганката, дето ми обира постоянно градината за да си нахрани изтърсаците? - съскаше приглушено Попа замятайки расото на гърба си. - Скроил съм й шапката, вече. Утре ще я анатемосам от църквата заради кражбите й. Аз я кръщавах, като беше малка, аз ще я пропъдя от черквата - сумтеше той самодоволно.
Все едно планината се срути върху главата на Лудия, който таеше дълбоко в себе си симпатия към Циганката. Това го натъжи много и за миг си каза, че повече няма да изпълнява прищевките на Попа.
Но примката на несигурността и мизерията се беше впила отчайващо силно в охлузения от житейския хомот врат и той размисли. Беше готов на компромис, в името на жалкото съществуване, което водеше.
Лудият не дочака втора покана. Той си знаеше задълженията. Беше като разгонено диво животно.
Лигите му потекоха още по лакомо по кирливата риза пред гледката, която се беше разтворила като попски ръкав пред бездушните му на вид миши очички.
Сладострастно-греховните стенания на Попа се прокрадваха през ключалката на вратата и бавно изпълваха порутената черква. Лудия свърши, забърса се в расото и понечи да си тръгне.
- Чакай! - простена Попа намъквайки провисналите си телеса в пожълтелите гащи. - Чакай, хаирсъзино. Вземи си каквото искаш за ядене, но го изяж тука, да не те гледат хората и трай си чедо, че е грях това което правим с тебе. Не, че някой ще ти повярва, ако кажеш, но си трай за да има хляб и за двамата, а за мен да има и наденичка – от онази – тлъстата! – изхили се мръснишки Попа.
Лудият не беше хапвал цял ден, нахвърли се на храната и започна да я опустошава със завиден апетит. Издебна момента, когато Попа се беше обърнал, натъпка джобовете на съдрания си пантолон с парчета хляб и бучка сиренце между тях и се шмугна като невестулка в прегръдките на спусналата се нощ.
Хлябът се ронеше през прокъсания хастар и сякаш бележеше обратния път към следващата похотлива среща с греха. Стигна до една полусъборетина в края на селото, огледа се внимателно и влезе тихо в къщата на Циганката. Тя беше полегнала върху една черга на земята, приютила децата около себе си. Лудия остави на разпадащата се маса останките от хляба с бучката сиренце, загледа се продължително в спящите, които ги чувстваше много близки и винаги им помагаше с каквото можеше. Циганката се размърда, видя го, усмихна се и стана от пода.
- Вземи, хапни и ти. Сигурно не си ял цял ден, а трябва да имаш сили за утре - нежно му говореше тя, прокарвайки пръсти през буйните си маслинено - черни коси.
Усмивката на Лудия грейна с няколкото останали на вярна стража зъба и за миг си представи даже колко хубаво е човек да има свой дом и семейство, но суровата реалност го върна обратно на земята. Натъжен, измърмори някакво извинение, промъкна се през скърцащата врата и стъпките му се стопиха в тишината.
След няколко дни веста за анатемосването на Циганката се разнесе из селото като пълноводна река. Хората, насъбрали се на мегдана, шушукаха приглушено със смесени чувства.
Същата вечер, Попа се прибра в къщи след поредното грехопадение. Изтегна доволно месища в семейното ложе, примлясна от удоволствие, зави се презглава и се пренесе в изменчивия свят на сънищата. Едва доловим глас от градината тихо изчегърта по отдавна заспалия прозорец:
- Попееее, не ми е нужен твоя храм. Аз си имам мой, вътре в мене и ми дава утехата, която ти никога няма да ми дадеш. Няма да влезеш в твоя храм, Попе, защото ще умреш по пътя към него. Защото ходиш в мрак и не знаеш от какво се препъваш. Чуваш ли, Попееее, чуваш ли?
Попа подскочи в леглото бял като платно. Бързо отдалечаващите се стъпки отекващи като плесници, прорязаха тишината и му напомниха, че не сънува.
На сутринта, из обраната до шушка попска градина, още се носеше горчилката от онзи тих укор в гласа на Циганката. Но най-лошото тепърва очакваше Попа пред прага на черквата. На стъпалата лежаха един огромен изсъхнал кочан царевица и омазнена капа. Попа я позна веднага. Беше на Лудия.
А там в подножието на планината, топлите лъчи на слънцето весело танцуваха в косите на няколкото дечица, заобиколили майка си и човека, изглеждащ толкова смешен, но само в очите на онези, които така и не можаха да надникнат в дълбините на странната му душа.
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Без думи останах...
-
благодаря на посетилите моята страничка! бъдете здрави!
-
Толкова силно!!!
Невероятно!
Поздравявам те! -
Хубаво, хубаво, много хубаво!!!
-
Еднакво добър и в прозата! Прегръщам те, приятелю!
-
Здравей, Вълчо!
(казвах ти аз, че отдавна вече храниш само добрия вълк, ама не щеш да се преименуваш
)
Разказът е потрисащ. Отново си хванал яка тема за гърлото и я развиваш, както си можеш!
Впечатли ме това:"След първото грехопадение, водата имаше същия вкус, както преди, птиците пееха по същия приятен начин и галеха слуха му. Слънцето все така топло препичаше..."
Поздравления, Човече! -
Има Видов ден!
Нямам думи да опиша чувството, което ме заля след прочита!
Сърдечна прегръдка, Аги*! -
Привет, толкова инстинсуки картини може да нарисува, само човек, който наистина е минал по такива места и е имал отворени очи да ги види и сетива да ги усети - поздрави за живописния разказ пълен с толкова много истина и мъка ...
-
Не е ли време, да излезе нещо ново,а? От рожденият ми ден до сега минавам да видя ,но......няма нищо.
-
КОГАТО В КРЪЧМАТА СВЕЩИТЕ СВЪРШАТ
подранил минзухар
осланена звезда
в олтар от зеница
-
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, АГИ!
-
Написано страхотно!
Поздравления, Агоп! -
И аз, като Tomad, останах втрещена... Изключителна изобличителна сила има този твой разказ, Агоп. Дълбоко се замислих... Написал си го страхотно.
-
аз ти благодаря, приятелю за чудесния стих, с който си уважил моя разказ...
-
...за грешките си лесно е
да търсиш оправдание
във чуждата вина.
Да отклониш
всеобщото внимание
от дребничката си
душа.
Да викнеш:
"Разпни го!"
и тихичко да вършиш
потайните си
злодеяния,
че алчността ти
не признава
космическите разстояния...
По-умните от мен
са казали:
" Не бъркай в чуждите очи,
а първо себе си
на кръста постави
и лицемерните си
подаяния
разстреляй
с капчица
от чисто покаяние..."
Когато сам на себе си простиш
и крясъка на гордостта си
усмириш,
ще си получиш правото
на самоуважение,
за да потеглиш сам
към...
личното си
възкресение.
...благодаря ти, бате....
-
Поразително е чувството с което чета твои произведения!Поздрав!
-
След прочит на такива разкази винаги се замисля за сериозните неща в живота... Браво, че и ти им обръщаш внимание
-
"Усмивката на Лудия грейна с няколкото останали на вярна стража зъба и за миг си представи даже колко хубаво е човек да има свой дом и семейство, но суровата реалност го върна обратно на земята"
И мечтите и греховете на хората са различни... Поздрав Вълчо. -
Отново сьм тук,за да се насладя
-
Голяма душа имаш, Вълчо! Любовта ти към хората, болка за неправдите, това отличава разказите ти. По своему раздаваш възмездие!Възхищавам ти се!
-
до такава степен ме порази...че изгубих дар слово..
а може би това говори повече за силата на написаното...
да заковеш читателя и да обърнеш света му наопаки..
сърдечен поздрав за теб, приятелю.. -
............!!!!!!!!!!!!!!! -
благодаря на намерилите уют при мене!!!
-
Много си добър вълчи ми друже, хващат за гърлото твоите разкази.
Топли поздрави от мен -
приседна ми,бравооо
-
Абе, човече, ти неизчерпаем ли си? Всеки път ме изненадваш! Щастлив съм, че те познавам, макар и само виртуално!
-
Закова ме с този разказ, Агоп! Ярки образи, поразяващ сюжет... майстор си!
-
Оставят следи думите ти, приятелю...
Много силно!!! -
" ... Попееее, не ми е нужен твоя храм. Аз си имам мой, вътре в мене и ми дава утехата, която ти никога няма да ми дадеш..."
Дву-вълчи Приятелю, поздравления за Разказа-така се пише! -
Като всички,прочели, останах без думи! Казвам само БЛАГОДАРЯ!
-
След прочита на тези трудни за преглъщане редове ще се опитам да се пошегувам... Узнавайки за тези чужди грехове, моите ми се струват като бели кахъри!
Поздравявам те, Агоп! -
благодаря на всички отделили от времето си, за да се поспрат при мене!
-
Един поп, един луд и едн анатемосана циганка...
Образи, които внушават тъжни истини...
Поздрвления, Агоп! -
Тежката вълча артилерия в действие!
За съжаление,описаните грехове не са първоаприлска шега!
С уважение,Агоп! -
Маргинализираните от общността, ничиите,познават повече вкуса на щастието, защото за тях то е борба...
Образът на попа, ми напомни този на свещенослужителите от цикъла на Елин Пелин "Под манастирската лоза". Когато няма вяра, душата се дава на падението, на нахлуващата в нея нечистота.Антитезно е съществуването на духовното лице, то противоречи на разбирането за себе си.Изобличително и замислящо! -
Хладнокръвно като хирург отваряш язвата...
Поздравления, Агоп! -
Така се пише,ДВА ВЪЛКА!Поздравления! Не мога да си представя, ако бяха ТРИ ВЪЛКА!
-
Без коментар! Само с !!!
-
Чета и не вярвам на очите си, наборе... Ох!
-
благодаря за посещенията на скромната ми страничка...
бъдете здрави!!! -
Също онемях, остана само - възхита!!!
-
Това не може да се оцени нито с думи, нито с число...
Само с душа.
Аги!!! -
Всеки си има своя храм! Харесах разказа, Аги!
-
!!!
-
не всеки успява да надникне в себе си и да намери собствения си храм
Поздрав за текста! -
храм...сърце
Бог е Любов
надникни в дълбините на душата ми!
Благодаря! -
...и аз... без дими... Поздрав сърдечен, Агоп!
-
Останах втрещен.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
