Грехът

Жътвата се бавеше. Селяните, увесили глави, се бяха насъбрали около дюкяна на площадчето в селото. Суша бе. Бог сякаш ги наказваше. В цялата местност две седмици подред валеше, но не и  в селото. Обилна реколта бяха ожънали навсякъде, само тука дъжд нямаше. Бай Кольо седеше със старците пред дюкяна и мъдруваше.

- Сякаш Бог прокле всички ни. Може ли такъв грях да има, че Божията любов да пресъхне? - каза умислено Никола и се провикна на себе си . - Иде,  иде, там е.

Очите на старците се взряха в черни облаци над полето. Дълбоко в себе  си се питаха  заради кой ли грешник селото им страдаше.

- Да дойде  и да не дойде, мене тази работа не ме засяга - чу се дрезгавият глас  на бай Христо, който скоро се бе върнал гурбет.Парици бе натрупал, нова кола караше. Пиене имаше. Булки домовете си оставяха заради него…

- Защо ва,  Ристо? - се провикна бай Кольо, поглеждайки някак замислено.- Сушата спря доматите , краставиците,  а и жътвата. Не е на убаво , не е на убаво.

Старците клюмнали шептяха:

-Божие наказание…Наказание… Грях носим .

-Хубаво,  не хубаво, това е Кольо - каза Христо,  залитайки към колата.

Христо обичаше да пийва.Като див кон, дневната доза алкохол вече препускаше по вените му. Махна на старците и се отдалечи към колата си.

- Прибери се,  бай Христо. Пийнал си. - каза  загрижено младият Никола- Остави колата. Аз ще те карам.

- Не,  работа имам .-каза  Христо и седна на седалката, леко замаян от бирата. – Мария ме чака.

Селяните не  гледаха с добро око  на Мария,  жената на Куци Иван. За нея  не се чуваха  хубави неща .

-Опичай си акъла,  Христо. Пийни вода… Свести се. Тя мъж има …

Христо дръпна дълбоко от цигарата, казвайки :

-Мен вода не ми трябва. Огън в пазвата и гори…

 Той удари един гълток от бирата в другата си ръка  си. Тръгна за съседното село. По черния път, близо до гората  засече Мария , жената на братовчед му Куци Иван. Покани я в колата, оставяйки цигарата си, за да и подаде ръка.

Мария бе жена на около 37 години, добре изглеждаща. Грешна бе. Слабост  и бяха парите.  С  лакоми очи жената  шареше  по джоба на Христо. Леко мургавите и ръце се плъзнаха по коленете му, към скътаните му парици. Но  той посегна към бедрата  и. Придърпа я  в скута си. Двете тела се сближаваха с всяка секунда  в бавен ритъм. Чу се гръм.  Бог бе  подлудил небесата. Цигара  на Христо падна на пода на колата. Пламна огън греховен, сякаш лумнал от пазвата на  Мария. Вратите се самозаключиха. Яростта  на Куци Иван раздухваше пламъците. В ръката му пушеше дулото.  За  грешниците нямаше спасение. Изгоряха. Втори гръм  раздра небето. Заваля  като из  Божието ведро. Валя в продължение на час. Прошка бе дадена на селото …

Старците, събрани   на нивата  клатеха глави. Шушнеха за прелюбодейците. От очите им в земята тупваше по една сълза като  капка дъжд. Цялата земна кора се пропи с човешки сълзи. За малкия Димчо мислеха. В сърцето си простиха  всичко.Примириха се.

-Умря Мария, на Куци Иван. Грешницата… И бай Христо - крещеше младият Никола, гледайки към гробището. - Изгоряха  в колата . А, Димчо  сираче няма да оставим.

 Валеше. Димчо изпращаше майка си – грешницата  Мария в  черната земята , баща си Куци Иван в килия тъмна.

 Валеше. Дъжд поеше земята. Капките  отмиваха греха на Христо и Мария, пред очите на насъбралите се пред дюкяна...

ПС: Разказът е по  действителен случай, в-к Утро 4-5 юни 2009, стр. 2