Грешка
Емил спря душа и тогава чу, че телефонът звъни. Избърса се набързо, изскочи от банята и изтича до нощното шкафче. Вдигна, като присви вежди, чудейки се дали е видял добре името, изписано на екрана.
– Да, моля?
– Емо, здравей! – Приятен женски глас, но леко треперлив и с ясно доловима тревожна нотка.
– Здравей – отвърна той. Погледна екрана, за да се увери, че не бърка. Обаждаше се бившата му колежка от университета Ива. Да, точно тя се обаждаше, а не се бяха виждали от поне десет години. Тогава бяха нещо като неособено близки приятели, тоест засичаха се от време на време на лекции и в студентските заведения и обичаха да си бъбрят. Емил имаше бегли спомени, че бе танцувал с нея на един купон. Само танци, нищо повече. А сега тя се обаждаше, след толкова много години.
– Не исках да те притеснявам – подхвана тя. – Но живееш наблизо, та затова реших… Ох, толкова е гадно! Мамка му! Съжалявам, но няма към кого друг да се обърна. Знаеш, че баща ми е с инсулт и се отказа от телефона си, ...