Грешна съм!

23 sept 2010, 14:46

Prosa » Otros

989 0 2

3 мин за четене

В християнство съм родена, но въпреки всичко не си падам по него. И макар поведението ми да не е израз на бунт срещу него, спрямо отношението си към тебе, обществото би ме заклеймило като грешница. Защото (в абсолютното нарушение на 10-те божи заповеди):

1 - За свой Бог аз имам себе си и своя свят, с теб в него като лично отношение.

2 - И те нося в сърцето си като скъпоценен кумир, като крехка икона, положена на съкровено място в моя храм, която обгрижвам с нежност, търпение (доколкото мога да дам) и внимание.

3 - Изговарям за нас всичко толкова тихо, колкото изгрява слънцето и в душата си само, която говори с твоята... и с т ялото. Но, за да не забравя съзнанието, да пази и топли горещите спомени, за които разказват мислите ми на тези след тях и стоплят с лъчезарността и тонуса си. Спомени, от които боли, когато се сетят за края. Но въпреки всичко, пазени като злато. Тези спомени няма да залича, защото не искам. И да, мазохист съм, който знае, че болката няма да облагороди, но искам да ги изживявам, когато те няма, не си до мен, за да знам, че във времето душата ми ще е разтворена към теб и така ще изживява онова, което по- дълго ù се полага. Поне според мен. Дори да те няма.

4 - Не помня деня на нашата среща, не помня и последващите откраднати дни. Не искам и да си почивам от тях. Помня срещите, теб, мен, нас.

5 - Пренебрегнах семейството си заради теб, но без да им навредя значимо и няма да съжаля за онова, което изживях без капка гузна съвест. Не можеш да съжаляваш за неповторимите във времето моменти наслада, в които ти се е предоставило шанса да се потопиш, плуваш, тържествуваш и ти си се възползвал за себе си. И за после.

6 - Убих до смърт, без възкръсване, всяка връзка с предишните и с онези, които предстоеше, за да съм твоя по твоята воля.

7 - Позволих ти да прелюбодействаш с мен и да се потопя в тайните на греха ти, да го направя свой грях и да не изпитвам срам от това. Прелюбодействах заради тебе на работата си, на някои от принципите си, в някои отношения и на себе си, понякога с бунт, но всъщност желаейки го.

8 - Откраднах от времето ти, от сърцето ти, но само онова, което доброволно ми даде, понякога и малко повече, особено от тайните ти. И ще продължавам да го правя, докато си с мен, позволявайки и на теб да крадеш от мен, без да съжалявам за решението си. Това е най-благородната кражба.

9 - Лъгах другите за теб, за нас и нашия таен свят и ще продължавам да го правя, защото ти обещах да те пазя.

10 - Пожелах теб, макар и да не ми принадлежеше. Пожелах живота ти, мислите, дните ти, дори и да си ми ближен, дори и да е само привидно, пожелах те и в това е най-големият ми грях. Както и твоят. Не ни тежи. Така се стараем. Тихомълком, до неусетливост за другите, бурно, когато е само между нас. Там другите нямат място. И нямат право на това.

Ще пожелая и да ти се обрека, така, както ти, може би някой ден или никога вече, без значение е, щом вече съм грешница. За нищо няма да се покая! Аз си знам къде ми е кладата!

Грешна съм.

И нека да съм!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

albaJ (Деница)

2010-09-24T17:28:02+03:00

На мен пък много ми хареса, може би, защото и аз съм грешна, но кой не е? Ти поне си наясно със себе си и с желанията си или твоята героиня поне, и не се страхува да си ги признае. Браво.
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2010-09-24T16:35:01+03:00

Каква изповед само....ама да не мислиш,че като си се изповядала това те прави по-малко грешна? ....нищо,че казват "признат грях - половин грях"...мен лично ми хареса твоето откровение...а и...щом си решила да продължаваш с греховете - давай...ти поне си го признаваш, за разлика от други...и аз се питах къде ти е кладата, но ...някой ден ще ми кажеш, нали? ...то не че и аз не горя на същата клада,но ..това е друга тема...разбирам те напълно!...добре, че Господ вижда и прощава! Поздрави!