Грешна съм!
3 мин за четене
В християнство съм родена, но въпреки всичко не си падам по него. И макар поведението ми да не е израз на бунт срещу него, спрямо отношението си към тебе, обществото би ме заклеймило като грешница. Защото (в абсолютното нарушение на 10-те божи заповеди):
2 - И те нося в сърцето си като скъпоценен кумир, като крехка икона, положена на съкровено място в моя храм, която обгрижвам с нежност, търпение (доколкото мога да дам) и внимание.
3 - Изговарям за нас всичко толкова тихо, колкото изгрява слънцето и в душата си само, която говори с твоята... и с т ялото. Но, за да не забравя съзнанието, да пази и топли горещите спомени, за които разказват мислите ми на тези след тях и стоплят с лъчезарността и тонуса си. Спомени, от които боли, когато се сетят за края. Но въпреки всичко, пазени като злато. Тези спомени няма да залича, защото не искам. И да, мазохист съм, който знае, че болката няма да облагороди, но искам да ги изживявам, когато те няма, не си до мен, за да знам, че във времето душата ми ще е разтворена към теб и така ще изживява онова, което по- дълго ù се полага. Поне според мен. Дори да те няма.
4 - Не помня деня на нашата среща, не помня и последващите откраднати дни. Не искам и да си почивам от тях. Помня срещите, теб, мен, нас.
5 - Пренебрегнах семейството си заради теб, но без да им навредя значимо и няма да съжаля за онова, което изживях без капка гузна съвест. Не можеш да съжаляваш за неповторимите във времето моменти наслада, в които ти се е предоставило шанса да се потопиш, плуваш, тържествуваш и ти си се възползвал за себе си. И за после.
6 - Убих до смърт, без възкръсване, всяка връзка с предишните и с онези, които предстоеше, за да съм твоя по твоята воля.
7 - Позволих ти да прелюбодействаш с мен и да се потопя в тайните на греха ти, да го направя свой грях и да не изпитвам срам от това. Прелюбодействах заради тебе на работата си, на някои от принципите си, в някои отношения и на себе си, понякога с бунт, но всъщност желаейки го.
8 - Откраднах от времето ти, от сърцето ти, но само онова, което доброволно ми даде, понякога и малко повече, особено от тайните ти. И ще продължавам да го правя, докато си с мен, позволявайки и на теб да крадеш от мен, без да съжалявам за решението си. Това е най-благородната кражба.
9 - Лъгах другите за теб, за нас и нашия таен свят и ще продължавам да го правя, защото ти обещах да те пазя.
10 - Пожелах теб, макар и да не ми принадлежеше. Пожелах живота ти, мислите, дните ти, дори и да си ми ближен, дори и да е само привидно, пожелах те и в това е най-големият ми грях. Както и твоят. Не ни тежи. Така се стараем. Тихомълком, до неусетливост за другите, бурно, когато е само между нас. Там другите нямат място. И нямат право на това. Ще пожелая и да ти се обрека, така, както ти, може би някой ден или никога вече, без значение е, щом вече съм грешница. За нищо няма да се покая! Аз си знам къде ми е кладата!
И нека да съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Дилянова Всички права запазени
....нищо,че казват "признат грях - половин грях"...мен лично ми хареса твоето откровение...а и...щом си решила да продължаваш с греховете - давай