Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ми. Беше заел най-неудобната поза, която съм виждала някога и ми стана смешно колко спокоен изглеждаше той, въпреки това.
Защо винаги му прощавах? Дори и сега първата ми мисъл не беше, как можа да си го изкара на мен или нещо от този вид. Първото нещо, което си помислих бе, че е мило от негова страна да остане при мен.
Прекалено много пъти ме е спасявал през краткото ни приятелство за да му се сърдя или да не му вляза в положението. Размърдах се в леглото си възможно най-внимателно за да не го събудя, но явно Кам беше просто задрямал.
- Хей, вече си будна. - промълви той щом си отвори очите и се протегна схванато.
- Предлагам да не си говорим докато не ти мине изблика на гняв, защото не искам пак да си го изкарваш на мен. - рекох без помен от това, което си мислех преди малко.
Кам се почеса нервно по главата и въздъхна тежко.
- Права си. - кимна той. - Започнах със тебе, но реално си го изкарах на Бол.
Самодоволната му усмивка ме накара да се засмея.
- Какъв му е проблема? - замислено попитах. - Станах Тъмна за да не ме убият Светлите, а аз съм в по-голяма опасност от колкото когато Ос искаше да ме екзекутира!
- Караш ме да се чувствам виновен. - промълви Кам и се размърда в стола си.
Колко ли да съм глупава?!
Но след малко каза, размахвайки пръст:
- Въпреки, че преувеличаваш, трябва да се съглася със теб.
Отново се засмях и Кам се загледа в мен.
Нещо привлече вниманието ми от към вратата, очаквайки Мак да се появи, но появата на най-нежелания човек когото съм очаквала смрази усмивката ми.
- Кам... - прошепнах без да свалям очи от новодошлия.
Кам се обърна и светкавично се изстреля на крака, изваждайки някакъв уред голям колкото дланта му.
Цялото ми тяло се напрегна и се изправих в леглото.
- Хей, хей, Кам, разкарай това нещо от лицето ми! - рече Бол и изгледа устройството в ръката на Кам със страх. - Успокой се, окей. Искам само да поговорим.
Кам не помръдна и мускул. Беше готов за трети рунд.
- Би ли му казала да свали рейзъра? - Бол наклони глава към мен, сочейки устройството на Кам.
Беше ми трудно да реагирам веднага. Странно бе да чуя как Бол говори нормално, след запознанството ни, без заплахи и закани.
- Ъъ, Кам...
Докато се чудех какво да кажа, видях как тялото на Кам се отпусна леко след това рязко свали ръката си, но остана прав.
Седнах по турски на леглото и тогава за първи път усетих ръката си. Гибсът тежеше, нещо което не знаех. Не усещах болка, което беше добре.
Погледнах към Бол и после Кам. И двамата ме зяпаха.
- Боли ли те? - попита Бол.
- Как смееш да я питаш! - изкрещя Кам и дясното му кроше полетя към наново зарастващия му нос.
Бол изрева и залитна назад, покрил носът си с длани.
- Каам!
- Извинявай, не се сдържах. - виновно рече той, но усетих иронията в гласът му.
- По дяволите. - Бол изруга и взе една кърпа от масата до него.
Закри носът си и надигна главата си, стискайки кърпата около ноздрите си.
- Боли ли те? - попита го Кам саркастично.
- Просто ме оставете да говоря и се махам. - дрезгаво рече Бол без да си сваля главата. - Казаха ми, че си специална.
Двамата с Кам се спогледахме.
- За това ме принудиха да те изследвам. - продължи той.
- Кой те е принудил да я изследваш? - попита го Кам.
Прокашлях се тихо и се надявах Кам да е разбрал знака ми. Можех и сама да си задавам въпросите.
- Бащата на Телия. - отговори той.
- Акама... - промълви Кам под носът си замислено и в същото време объркан.
- Ти ме упои. - обадих се аз.
- Не би се съгласила на доброволно изследване, пък и забелязах, че...ъм, Кам не е със теб и ми се стори удобен момент.
- Правилно ти се е сторило. - кратко рекох.
- Упоих те, но не успях да направя изследването си, защото бях прекъснат от Кам, който явно не те е изпускал от поглед.
Забелязах, че всеки път когато Бол споменеше Кам предпазливо го поглеждаше.
- А, сега? Какво ти е перфектното оправдание? - обади се Кам отново.
- Акама ме пришпорваше. - отвърна Бол клатейки глава. - Трябваше да взема пробите.
- И от какво точно се състоят тези проби? - попитах.
- Кръв, слюнка, коса, такива неща. - изброи той.
- Защо?! - изумих се аз.
Бол не отговори и докато реагирам Кам пристъпи към него.
- Не знам! - отвърна той бързо. - Чу ли? Нямам представа.
- С какво те държи, бащата на Телия... забравих му името, че...
- Акама. - отвърнаха едновременно, прекъсвайки ме.
- Да, Акама, както и да е, - небрежно махнах с ръка - че те е принудил?
- Акама му е надзорник. - отново отговориха едновременно, но Бол явно не беше особенно щастлив от това, че едвам го изрече.
- Пра`я глупости. - призна той съвсем откровено. - Капиш? Не ме свърта и като нямам родители, както и настойници, Акама стана мой надзорник.
- Не е от най-честните. - рече Кам с презрение. - Той от къде знае, че Зина е специална?
- Значи е? - любопитство се усети в гласът на Бол.
- Не. - Кам поклати глава раздразнен. - Не се изразих правилно. Той от къде е чул подобно нещо?
- О! - Бол реагира сякаш въпросът беше като гръм от ясно небе.
Явно не бе от най-умните.
- И това не знам... - призна той горчиво. - `Що не си го питате? Аз ви казах каква е моята роля, така, че...
- И защо? - позаинтересувах се аз.
- Защо какво?
Извъртях очи.
- Защо ни каза?
- О! - отново същата странна реакция. - Защото изследванията показаха, че наистина си специална, а аз не мисля, да лижа задника на Акама, казвайки му.
© Палома Todos los derechos reservados