Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.

 Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ми. Беше заел най-неудобната поза, която съм виждала някога и ми стана смешно колко спокоен изглеждаше той, въпреки това.

 Защо винаги му прощавах? Дори и сега първата ми мисъл не беше, как можа да си го изкара на мен или нещо от този вид. Първото нещо, което си помислих бе, че е мило от негова страна да остане при мен.

 Прекалено много пъти ме е спасявал през краткото ни приятелство за да му се сърдя или да не му вляза в положението. Размърдах се в леглото си възможно най-внимателно за да не го събудя, но явно Кам беше просто задрямал.

 - Хей, вече си будна. - промълви той щом си отвори очите и се протегна схванато.

 - Предлагам да не си говорим докато не ти мине изблика на гняв, защото не искам пак да си го изкарваш на мен. - рекох без помен от това, което си мислех преди малко.

 Кам се почеса нервно по главата и въздъхна тежко.

 - Права си. - кимна той. - Започнах със тебе, но реално си го изкарах на Бол.

 Самодоволната му усмивка ме накара да се засмея.

 - Какъв му е проблема? - замислено попитах. - Станах Тъмна за да не ме убият Светлите, а аз съм в по-голяма опасност от колкото когато Ос искаше да ме екзекутира!

- Караш ме да се чувствам виновен. - промълви Кам и се размърда в стола си.

Колко ли да съм глупава?!

Но след малко каза, размахвайки пръст:

- Въпреки, че преувеличаваш, трябва да се съглася със теб.

Отново се засмях и Кам се загледа в мен.

Нещо привлече вниманието ми от към вратата, очаквайки Мак да се появи, но появата на най-нежелания човек когото съм очаквала смрази усмивката ми.

- Кам... - прошепнах без да свалям очи от новодошлия.

Кам се обърна и светкавично се изстреля на крака, изваждайки някакъв уред голям колкото дланта му.

Цялото ми тяло се напрегна и се изправих в леглото.

- Хей, хей, Кам, разкарай това нещо от лицето ми! - рече Бол и изгледа устройството в ръката на Кам със страх. - Успокой се, окей. Искам само да поговорим.

Кам не помръдна и мускул. Беше готов за трети рунд.

- Би ли му казала да свали рейзъра? - Бол наклони глава към мен, сочейки устройството на Кам.

Беше ми трудно да реагирам веднага. Странно бе да чуя как Бол говори нормално, след запознанството ни, без заплахи и закани.

- Ъъ, Кам...

Докато се чудех какво да кажа, видях как тялото на Кам се отпусна леко след това рязко свали ръката си, но остана прав.

Седнах по турски на леглото и тогава за първи път усетих ръката си. Гибсът тежеше, нещо което не знаех. Не усещах болка, което беше добре.

Погледнах към Бол и после Кам. И двамата ме зяпаха.

- Боли ли те? - попита Бол.

- Как смееш да я питаш! - изкрещя Кам и дясното му кроше полетя към наново зарастващия му нос.

Бол изрева и залитна назад, покрил носът си с длани.

- Каам!

- Извинявай, не се сдържах. - виновно рече той, но усетих иронията в гласът му.

- По дяволите. - Бол изруга и взе една кърпа от масата до него.

Закри носът си и надигна главата си, стискайки кърпата около ноздрите си.

- Боли ли те? - попита го Кам саркастично.

- Просто ме оставете да говоря и се махам. - дрезгаво рече Бол без да си сваля главата. - Казаха ми, че си специална.

Двамата с Кам се спогледахме.

- За това ме принудиха да те изследвам. - продължи той.

- Кой те е принудил да я изследваш? - попита го Кам.

Прокашлях се тихо и се надявах Кам да е разбрал знака ми. Можех и сама да си задавам въпросите.

- Бащата на Телия.  - отговори той.

- Акама... - промълви Кам под носът си замислено и в същото време объркан.

- Ти ме упои. - обадих се аз.

- Не би се съгласила на доброволно изследване, пък и забелязах, че...ъм, Кам не е със теб и ми се стори удобен момент.

- Правилно ти се е сторило. - кратко рекох.

- Упоих те, но не успях да направя изследването си, защото бях прекъснат от Кам, който явно не те е изпускал от поглед.

Забелязах, че всеки път когато Бол споменеше Кам предпазливо го поглеждаше.

- А, сега? Какво ти е перфектното оправдание? - обади се Кам отново.

- Акама ме пришпорваше. - отвърна Бол клатейки глава. - Трябваше да взема пробите.

- И от какво точно се състоят тези проби? - попитах.

- Кръв, слюнка, коса, такива неща. - изброи той.

- Защо?! - изумих се аз.

Бол не отговори и докато реагирам Кам пристъпи към него.

- Не знам! - отвърна той бързо. - Чу ли? Нямам представа.

- С какво те държи, бащата на Телия... забравих му името, че...

- Акама. - отвърнаха едновременно, прекъсвайки ме.

- Да, Акама, както и да е, - небрежно махнах с ръка - че те е принудил?

- Акама му е надзорник. - отново отговориха едновременно, но Бол явно не беше особенно щастлив от това, че едвам го изрече.

- Пра`я глупости. - призна той съвсем откровено. - Капиш? Не ме свърта и като нямам родители, както и настойници, Акама стана мой надзорник.

- Не е от най-честните. - рече Кам с презрение. - Той от къде знае, че Зина е специална?

- Значи е? - любопитство се усети в гласът на Бол.

- Не. - Кам поклати глава раздразнен. - Не се изразих правилно. Той от къде е чул подобно нещо?

- О! - Бол реагира сякаш въпросът беше като гръм от ясно небе.

Явно не бе от най-умните.

- И това не знам... - призна той горчиво. - `Що не си го питате? Аз ви казах каква е моята роля, така, че...

- И защо? - позаинтересувах се аз.

- Защо какво?

Извъртях очи.

- Защо ни каза?

- О! - отново същата странна реакция. - Защото изследванията показаха, че наистина си специална, а аз не мисля, да лижа задника на Акама, казвайки му.