Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.

  -Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно очакванията ни и ги прояви 3 години по-рано.- говореше високо, превъзбудено, но очите му бяха студени и се впиваха в момичето като копие.- Всички да се връщат към дневните си задължения! Със семейството ми имаме да вземем важно решение.

  Шепотът около тях премина в глъчка от разотиващата се прислуга. Когато градината се опразни и остана само благородното семейство, Ричард се насочи към имението, грубо дърпайки Сара след себе си.

  -Всички след мен!- нареди и се запъти към работния си кабинет.

  Бащата на Сара не беше на себе си. Освен видимо вбесен, че малкото му представление е осуетено, той беше и тревожен, почти паникьосан. Стискаше момичето до болка и бързаше сякаш се бе насочил не към кабинета си, а към извора на щастието.

  Когато пристигнаха ги въведе в просторна светла стая. Стените бяха покрити от горе до долу с етажерки, отрупани с книги, имаше голямо бюро насочено към огромния прозорец, а точно до него- малък бюфет. Близо до тях имаше малък диван с две кресла и изящна масичка за кафе. Около нея насядаха членовете на семейството, докато главата му се насочи към бюфета. Извади от там две чаши и ги напълни с вода от изящна кристална кана. Във всяка една от тях капна три капки елексир, който промени цвета на течността от прозрачен до катранено черен- досущ като отрова. Поднесе ги на двете си деца.

  -Пийте.

  Сара разпозна разтвора- тест за магия. Беше подлагана на него много пъти през живота си, включително и преди няколко месеца, но всичките бяха отрицателни- вместо изблик на енергия тя получаваше киселини в стомаха. С брат си се спогледаха и едновременно изпиха съдържанието на чашите на един дъх. Брат ѝ веднага даде реакция, вените по врата му започнаха да се белеят, очите му засветиха в бяло, а от устата му се просмукаха бели лъчи. При Сара започна появата на киселини, но момичето изведнъж усети затопляне на врата си. За първи път даваше реакция, а бе в пъти по-силна от тази на брат ѝ- вените ѝ светеха, очите ѝ бяха станали като факли, а зъбите в устата ѝ не се виждаха от лъчите енергия. Но за разлика от брат си, който овладя прилива, тя започна да се дави и задушава от него, кашляше и дишаше на спазми. Чак след като ефекта от отварата отмина, успя да се овладее, но остана замаяна и с главоболие.

  Баща ѝ наблюдаваше внимателно. Когато Сара успя да го фокусира, видя че обикаля напред-назад, изражението му беше очевидно притеснено.

  -Няма спор, ти си надарена. Нямаме избор освен да те пратим в Академията.- започна да забавя ход, овладявайки се и преосмискяйки ситуацията, приближи се към дъщеря си.- Искаше да осуетиш брака, а?- надвеси се над нея, с ехидна усмивка на победител.- Е, няма да се жениш, но ще видим дали ще оцелееш. Има месец и половина до приемния изпит. Това е времето, за което ще се подготвиш. Ако не те приемат ще минеш под венчилото.

  -Не можеш…

  -О, мога! И ще го направя!

  Гледаше я както спечелил командир- победения. Тестът за магия я потискаше веднага след употребата му, а надигащият се гняв на Сара я хранеше. Момичето се разтрепера, прилоша ѝ и започна да повръща в краката на баща си.

  -Леон!- извика той, раздразнен и погнусен.

  -Да, милорд.- каза с влизането си оръженосецът на баща ѝ.

  -Извикай лечител да се погрижи за нея и чистач да почисти тук. Трябва да махна тази гнусотия от себе си. Всички останали сте свободни.- каза и излезе.

*****

  Сара лежеше в стаята си, все още замаяна. Бе получила чай, успокояващ стомаха, и чакаше супата, която бяха заръчали за обяд. Теодор седеше на стола до леглото ѝ и мълчеше.

  -За какво мислиш?- попита момичето, леко хрипаво.

  -За приемния изпит. Отне ми близо година, за да усвоя това, което искат от мен. Не знам как ще успееш за толкова кратко време. А и силите ти се проявиха току-що! Всички мислехме, че нямаш.

  -Тестът преди няколко месеца беше отрицателен, уж до тогава, ако съм имала, щяло да се прояви. Щом може и след това, значи може и за 6 седмици да се подготвя.

  -Нямаш представа за какво говориш. Трябват ти поне два месеца само да овладееш енергията, камо ли да я насочиш! А ти си надарена- при вас тя е особено неконтролируема!

  -Няма да се женя, Теодор!- въпреки хриптенето, Сара говореше твърдо.- Щом това е условието, ще го изпълня. Видя ли го как ме гледаше? Няма да му позволя да победи! Писна ми той да диктува всичко. Как може да кротуваш така?

  -И на мен не ми е приятно,- въздъхна брат ѝ,- но той си е такъв и все още е глава на семейството. Докато живеем тук, не можем нищо да направим.

  -Точно затова ще се махна. И не по начина, по който той иска.

*****

  Сара беше седнала в леглото си. Главата ѝ все още бе замаяна, но се чувстваше много по-добре. И много по-гладна.

  На вратата ѝ се почука. Влезе жена от прислугата, на не повече от 45 години. Притежаваше ангелска красота, завяхваща заради възрастта, чертите ѝ напомняха тези на Сара, а очите ѝ бяха копие на нейните с една разлика- бяха изпълнени с топлина.

  -Здравей, мамо.- поздрави момичето.

  -Здравей, мила.

  Жената буташе малка бюфетна количка. Когато стигна до Сара, свали от нея поднос за легло и го постави в скута ѝ. На него имаше топла кремсупа с крутони, малко бял хляб и каничка със сметана за супата. Сара започна да се храни, а майка ѝ приседна до нея.

  -В Академията ли ще те прати?

  -Ако ме приемат тази година, иначе ще ме омъжи по план. Имам 6 седмици.

  -Ще се справиш.

  Сара я погледна учудено.

  -Казваш го, защото си ми майка.

  -Не, казвам го, защото ти си моя дъщеря. Има голяма сила в теб, Сара. Не го забравяй.

  -На Теодор му е отнело година, а казват, че е безупречен.

  Жената замълча, подбирайки думите си.

  -Въпреки че ангелите се опитват да го скрият, понякога на този свят се раждат изключителни същества.-тя се приближи към дъщеря си,- Дори такива, които могат да го променят.- каза шептейки.- Ти си много специална, Сара. Трябва само да откриеш специалното в себе си.

  -Къде да го търся?

  -Остави го да те води към себе си. Никога не забравяй коя си и какво си. Отговорът ще дойде сам.

  Сара продължи да се храни. Не разбираше напълно какво ѝ казва майка ѝ, но не ѝ противоречи. Жената я гледаше и се колебаеше.

  -Ангелите не са това, за което се представят. Запомни го, когато отидеш в Академията.

  -Единственото нещо, което ще ми липсва като се махна от тук, си ти.

  -И ти ще ми липсваш, мила.- усмихна се майката на Сара.

  Когато момичето приключи с обяда си, тя взе подноса и се насочи към вратата. Преди да излезе просто каза:

  -Винаги ще те подкрепям. Само трябва да ме потърсиш.

  -Сякаш не знам къде си.- отвърна шеговито подире ѝ Сара.

*****

  На другия ден уроците ѝ с Тобиан бяха подменени с тези на Делиан- частният учител на Теодор по магия. Той беше сложен за възрастта си, около 50-годишен ангел, чиито очи излъчваха опит, търпение, но и строгост. Бе висок, с посивяла коса, гладко бръснат и със същите аристократично кафеви очи като тези на Теодор. Намираха се на една от тренировъчните поляни до казармите на войската. Сара се опита да не си спомня за Ваклин.

  -Днес ще приложим леко нестандартен метод за обучение.- започна той с дълбокия си глас.- На Теодор му трябва още съвсем малко до идеално изпълняване на програмата. Сара, искам от теб да много добре да гледаш какво прави и да слушаш какво обяснявам.- той я гледаше полу с любопитство, полу с недоверие.- След това ще започна да обяснявам какво трябва да направиш- крайния резултат, а Теодор ще ти помага с необходимата техника. Овладяването на енергията е много индивидуално. Ще използвам това, че сте близки роднини, за да подобрим качеството на процеса. Въпроси?

  -Към кого да се обръщам за въпроси по време на упражненията?- попита Сара.

  -Към когото пожелаеш. Друго?

  -Ще ме бичувате ли, ако сбъркам?

  Докато Теодор я изгледа строго, Делиян усети иронията в гласа ѝ и се засмя.

  -Да започваме. Изпитът се състои от три основни компонента- владеене, материализиране и подготовка за трансформация. Трите се оценяват поотделно, но изпита се смята за успешен, само ако и трите компонента са получили положени оценки. Теодор, заеми позиция.

  Момчето застана перпендикулярно на тях, така че те бяха от двете му страни на няколко метра от него. Срещу Теодор на 10 метра имаше забити в земята три тънки съчки, достатъчно дебели за да се виждат.

  -Първият компонент проверява владеете ли мощта в себе си. От вас се иска да създадете лъч светлина с форма и размер по ваш избор, с които да изпълните задачите.

  Теодор допря двете си длани една до друга и започна да ги разделя. Между тях заискря бяла енергия, първоначално с формата на дебела тръба, която с раздалечаването на ръцете изтъняваше. Накрая формира изящен камшик.

   -Първо се иска да отбележите средата между клоните.

  Теодор замахна грациозно и остави две следи в пръстта, точно между всеки две клонки. Сара усети топлата вълна от лъча- приятна, но и опасна. Нямаше нищо общо с кипящия вулкан в нея.

  -След това трябва да отрежете точно 1см от върха на всяка клонка. Енергията в лъча трябва да е достатъчно силна, за да премине през дървото, но не и да го запали.

  Момчето замахна и с едно движение направи три равни разреза в клонките. След като приключи върховете им пушеха.

  -Още малко трябва да намалиш енергията, Теодор. Последната задача е да разрежете по дължина през средата клонките. Задачата не се смята за изпълнена, ако разреза е крив или излезе настрани. Ако не изпълните дори една от задачите задоволително, компонентът не се смята за успешен.

  Теодор замахна. С три плавни удара успя да разполови съчките, а на земята остана отпечатък от лъча- доказателство за успеха му.

  -Въпроси?

  -Искате да кажете, че ако някой няма точен мерник не може да премине тази част.

  -Не. Лъчът енергия не е вещ, за да се целиш с нея. Той е продължение на тялото ти, той те слуша. Достатъчно е да визуализираш къде искаш да отиде, да му го кажеш правилно и той ще го направи.

  -Разбирам.

  -Продължаваме. Във втората част трябва чрез енергия да материализирате три различни по големина обекта. Не се изисква от вас те да са плътни, а само да имат ясна форма.

  Теодор събра ръце все едно държеше сфера и зачака.

  -Пеперуда.

  Между центровете на дланите му заиграха малки светкавици от енергия. В точката им на свързване постепенно се уголеми малка сфера, която придоби формата на пеперуда, пърхаща с крила.

  -Къс меч.

  Младият мъж раздалечи ръцете си, пеперудата загуби формата си и се превърна в остър меч с резбована дръжка.

  -Очертанията на резбата се губят. Трябва да ги упражниш. Куче.

  Теодор протегна напред ръцете си като светкавичните се срещаха под ъгъл. Мечът загуби очертанията си, а на негово място се материализира кохер шпаньол, който махаше с опашка и се вдигна на задни крака.

  -Много добре, прекрати. Последният компонент изисква от вас да призовете енергията и да я оставите да ви обгърне. Тя трябва да пропътува от гърдите ви до гърба между лопатките, от където ще излизат крилата ви. От там трябва да очертае формата им. Това се случва по усещане. Трябва да я оставите да ви напътства, но и да я владеете. Тя знае от къде да тръгне, къде да спре и каква форма да образува, но не трябва да и позволявате да ви завладее.

  Теодор постави ръце на противоположните им рамена и се приведе напред. От мястото на пресичането им засия светлина, тя пътуваше по тялото му докато той се изправяше и насочваше ръцете си надолу под лек ъгъл. Щом тръгна по задната част на тялото си се приведе напред, падна на едно коляно и насочи ръцете си назад. Енергията се събра в ясно видимата зона между лопатките му и образува две изящни крила зад него. Няколко секунди след това се разпадна на изкри.

  -Трябва да се постараеш да ги задържиш още малко. Има ли въпроси?

  -Какво става, ако енергията ме погълне?

  -Ще изгориш отвътре навън.

  -Прекрасно. Да започваме.

  -Гледай внимателно. Първото, което искам от теб, Сара, е да образуваш две искри между дланите си и да ги съединиш.

  Мъжът доближи дланите си на около 10 см. От центровете им проблеснаха две искри, които заиграха една с друга по средата.

  Теодор се приближи към Сара, застана зад нея и хвана ръцете ѝ. Позиционира ги.

  -Ще ти помогна с контрола. Трябва да усетиш енергията в теб, да я повикаш до дланите си и да пропуснеш много малка част от нея. В началото ще усетиш и малко енергия, така че не се притеснявай, ако не стане нищо. Опитай.

  Сара затвори очи. Усещаше топлината в себе си, опита се да я улови. Дишането ѝ се учести. Представи си как две тънки нишки енергия се отправят към дланите ѝ. Ръцете ѝ се затоплиха.

  -Добре, браво. Не се стряскай, ще ти помогна да ги насочиш.

  Усети как енергията на брат ѝ я обгръща и прави път за нейната. Последната беше достигнала повърхнината на дланите ѝ.

  -Давай, отпусни я да излезе.

  Още преди да довърши между дланите на Сара бликна светлина, която предизвика експлозия. Двамата бяха отблъснати назад и преобърнати на земята.

  Делиан гледаше с удивление. Тялото на Сара пращеше с енергия, дива, необуздана, прекалено силна за възрастта ѝ.

  От прахта на експлозията момичето се надигна едвам-едвам. Цяло чудо, че е оцеляло след такъв изблик. Делиан видя само блещукащите ѝ с магия очи, мотивирани и готови за още. Усмихна се. Щеше да са интересни 6 седмици.