Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно очакванията ни и ги прояви 3 години по-рано.- говореше високо, превъзбудено, но очите му бяха студени и се впиваха в момичето като копие.- Всички да се връщат към дневните си задължения! Със семейството ми имаме да вземем важно решение.
Шепотът около тях премина в глъчка от разотиващата се прислуга. Когато градината се опразни и остана само благородното семейство, Ричард се насочи към имението, грубо дърпайки Сара след себе си.
-Всички след мен!- нареди и се запъти към работния си кабинет.
Бащата на Сара не беше на себе си. Освен видимо вбесен, че малкото му представление е осуетено, той беше и тревожен, почти паникьосан. Стискаше момичето до болка и бързаше сякаш се бе насочил не към кабин ...