Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. Димът от комините се точеше бавно към схлупеното небе и се усещаше миризма на пържено свинско. Кучетата лаеха без особен ентусиазъм. Витаеше атмосфера на стаен страх.
Преди около половин час Джо Веждата бе пребил жена си Ерика. Бяха се скарали и тя му бе заявила, че взима две от кучетата и малката шейна и се изнася. Щяла да се премести да живее при свои приятели в Двайсета миля, а напролет да се спусне надолу по реката, да се качи на парахода и да се прибере в Сан Франсиско.
Само че плановете й бяха пропаднали. Сега лежеше на поляната и пищеше, неспособна да се изправи на крака. Веждата я беше повалил с юмрук и я бе сритал здраво с подкованите си ботуши, след което се бе прибрал в хижата и б ...