За да имате правото да си зададете подобен въпрос е необходимо да си изясните що е това грешка и що е това грях. Изглежда парадоксално, че можете да извършите грях, дори без да знаете какво точно представлява грехът. Както може да допуснете грешка, дори когато не знаете какво точно е правилното състояние на нещата. Ситуацията е донякъде твърде сходна с тази, когато вие умирате без да сте узнали какво точно означава да сте жив, или какво точно представлява смъртта. Умирате и толкоз! Навярно до вас в мига на последното ви съзнание ще се прокрадне казаното от Вапцаров:
"Туй е толкоз просто и логично!"
Спомням си една забележителна мисъл на Мигел де Унамуно от неговата изящна книга "Агонията на християнството". А тази мисъл гласи:
"Умирам, защото не умирам!"
Оскар Уайлд в "Портретът на Дориан Грей" ни дава една нагледна илюстрация за греховността. Дориан Грей успява да измами себе си, но не и портрета си, в който грехът, натрупан в рамките на живота му, избуява, за да го превърне в чудовище. Портретът на Дориан Грей е само художествена измислица, но отлично сътворена, за да ни онагледи в какво се превръща всеки поел по пътя на греха. Животните инстинктивно избягват подобен човек. Избягват го и хората с добре развит нравствен инстинкт. Следователно ние с вас току-що достигнахме до важен извод за понятието грях, без да сме си изяснили все още неговото съдържание. А този извод гласи:
Грехът има свойството да се натрупва до степен на пагубност!
Но и грешките също могат да се натрупват и резултатът от тяхното натрупване също може да е пагубен. Значи още тук ние с вас сме длъжни да отбележим, че:
Пагубността все още не е идентификатор на греха.
Да кажем, че вие искате да омъжите дъщеря си и я запознавате с бъдещия й съпруг, когото считате за доблестен, честен и почтен. Но след сключване на брака се оказва, че този човек е негодяй. Очевидно сте извършили грешка, донякъде фатална за житието на вашата дъщеря, но тази грешка все още не е грях. Както ако напишете, че
2 + 2 = 5,
очевидно допускате грешка, но не извършвате грях. Защото грехът е грешка, но от съвършено друг порядък. За да може да говорите за грях вие трябва да разполагате с едно отправно начало, което при това е абсолютно. Тогава грехът се дефинира лесно, при това чисто математически. Грях ще наричате всяко отклонение от това начало. Но откъде да вземем подобно абсолютно начало. Отговорът е изненадващо прост. Приемете, че това начало е Бог. Мюсюлманите го наричат Аллах, но това не променя същностно картината. След това елементарно досещане е детински лесно да отговорите на въпроса: Що е грях? Отговорът гласи:
Грях е всяко отклонение от Бог!
Тази простовата дефиниция ви дава възможност тутакси да прозрете, че всеки грях е нещо абсолютно, защото Бог е нещо абсолютно.
Грешката е също отклонение от някаква истина, но тя е свързана с една конкретна истина, която сама по себе си може да е относителна.
Дадената дефиниция на понятието грях прави на пух и прах шикалкавенето на разни йезуити, които се опитват да ни освободят от вината на греховността, разяснявайки ни, че светът е твърде сложен и погледнато от една позиция нещо може да ни изглежда греховно, но от друга да се окаже, че не е така. Подобни разсъждения са свойствени на Сатана и на неговите служители, както и на всички представители на хомо сапиенс, зачислени към контингента на Сатана.
Грехът е винаги абсолютен и оставя белег в душата ни!
Апостол Павел си е давал точна сметка за властта на царството на греха. По този повод той казва:
Искам да сторя добро, но злото ме изпреварва!
Една негова блестяща и вярна констатация, плод на прозрение и горчив опит! Той достига и до друга истина, кореспондираща с горната:
Върша злото, което не искам, а не доброто, което искам!
Съществуването на Бог не се доказва с помощта на сложни логически разсъждения и виртуозни формули. То се доказва от заложения в нас нравствен инстинкт, който е факт още от раждането ни. Малкото дете обладава удивително чувство за нравствено равновесие.
То безпогрешно различава миризмата на доброто от тази на злото.
Именно това перфектно негово обоняние за добро и зло е истинското доказателство за съществуването на Бог. Защото само Бог може да го вложи в гените му. Нравственото равновесие наподобява физическото. За последното ние знаем, че Бог е заделил място в Малкия мозък. Но къде точно в нас Бог е обособил център за нравствено равновесие ние все още не знаем.
Поповете, психолозите, психиатрите и пр. са една армия от слуги на Сатана, които се опитват всячески да замъглят понятието за грях или просто да го заместят с нещо друго. Те, заедно с останалите слуги на Сатана, превръщат обществото в една огромна арена за преследване на отделния индивид, в ловно поле за залавяне на душата му и по-точно за пленяване на нейната божествена компонента. Елиминирането на последната е равносилно с изваждането на бисера от мидата, която е негов носител. Затова всеки човек, който има здрав инстинкт за самосъхранение, изпитва основателен страх от тези служители и живее с чувството, че може би е преследван от тях и че може би е в смъртна опасност.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados