Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи на глух, който не може да чува. Някой плаче, оплаква слепия, който не може да вижда. Някой се смее, осмива този, който си мълчи. Той мълчи, но слуша и вижда...
Красиво цвете нейде разцъфтява, а друго повяхва,
нова любов се ражда, а старата бавно умира...
Реки пълноводни посеви наводняват,
а други реки от жегата пресъхват...
Загрижени хора пусти гори залесяват,
а бракониери буйни зелени изсичат...
Заснежени върхове замръзват,
а пустини безкрайни изгарят...
Нейде се съмва, а другаде мръква...
Някъде хора гладуват,
а другаде пищно пируват...
Някъде хора воюват,
а други смирено кротуват...
Някой люто проклина, а друг несгоди тежко понася...
Има хора, които лесно се ориентират
и пътя в тъмното намират,
а има и такива, които на светло пътя не откриват, не могат да видят...
Има и такива, които на живота си посягат и отрова отпиват -
мислят, че с нея проблемите затриват, но те не разбират, душите им загиват.
Покой никога не ще намерят,
душите им отровени треперят...
Има хора, които взаимно се разбират и погаждат,
а има и такива, които не се понасят и само се заяждат...
Има хора горделиви по земята,
гордо изпъчени, високо вдигнали главата...
Има и други по-различни,
хора морално-етични...
Търпеливи и смирени, срамежливи и притеснени...
На някои времето все не достига, а някои заделят от своето време за другите...
Някъде някой се ражда и с първия плач в живота се спуща, започва да диша...
Човекът живее... А другаде някой дъхът му засеква и спира да диша... Човекът умира...
Какво гъмжило е животът!...
Ще секне ли някой ден и неговият дъх?...
© Фей Todos los derechos reservados