Тая Радка! Все такива ми ги праща!

Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него – дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.

– На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации... Той, баща му, е лекар. Много е богат. Ще си плати, колкото кажете.

– Ами добре. Нека да дойде в събота.

Младият е потресен. Събота! Но възрастният реагира с ентусиазъм:

– Както кажете.

В съботата двамата ме чакат пред вратата с огромен букет от червени рози. Става ми хем неудобно, хем и приятно. Възрастният си тръгва.

Изваждам конспекта, питам младежа има ли си учебник, уж имал, и започвам да му говоря, като същевременно пиша основните точки на един лист. Младежът разгръща чисто нова тетрадка някъде по средата и също записва. Насрочвам следващия урок за в неделя. Младежът изпъшква мъченически. След него остава тежката миризма на парфюм.

В неделята вместо учебник ми носи някакво ксерокопие тип "милиционерско издание".

– Ти изобщо не си го отварял! – отбелязвам аз на английски.

– Аз имам друг екземпляр, от който чета! – бърза да ме излъже той.

Този път само аз пиша. Той само слуша, но накрая смутено ме моли да вземе листата, на които съм писала.

Следващият урок е за вторник. В понеделника наминава към мен и ме моли да го отложим за петък.

В петъка на вратата разцъфва в белозъбата си усмивка възрастният роднина.

– Къде е младежът? – питам.

Бил много болен.

– Тогава – за събота?

– О, не! Баща му ще дойде в събота да го откара в Гърция. Ще го затвори в една стая в седеметажната си клиника, за да учи денонощно! Има седем дена до изпита, на 15-и.

На 12-и възрастният отново ме посещава. Искал да му намеря конспект, защото се оказва, че младежът си нямал.

Не му казвам, но смятам да си взема отпуска на 15-и.

Публикувано в:

• Литературен свят брой 130 септември 2020