8 oct 2012, 10:55

Хакер (трета част)

  Prosa » Relatos
988 0 0
1 мин за четене
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"




Всичко това продължаваше вече два месеца. Сърцето ú беше станало парче лед. Някакво си чувство за самосъхранение все още я караше да става сутрин и да ходи на работа.

В началото я измъчваше силна вина. После гняв, че е допуснала трети човек да ú  диктува живота. Трябваше да поговори с някой, но нямаше с кого. Не можеше да сподели с близките си, излишно да ги тревожи. Приятелките щяха да ú натякват: "Казахме ли ти ние? Видя ли?" и от този род приказки.

Само вечер, като си затвореше очите, се молеше, не за себе си, а за съпруга си. Заради него искаше всичко това да свърши. Не го заслужаваше.  

Отношенията им бяха станали "шизофренични". Един ден добре, на следващия нов мейл с доста стара информация вече и всичко започваше отначало.

Лошото е, че започна да свиква. Тя нямаше проблем с това, че е наблюдавана. Външно не изразяваше никаква емоция.
Веднъж попита съпруга си защо не прекъсне всичко това. Отговори ú, че това е начин безплатно да контролира жена си. Болезнено, но факт.

Една подла мисъл започна да се прокрадва в съзнанието ú. 
Моника заподозря, че хакерът е собственият ú мъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...