От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пътуваха мълчаливо. Когато в далечината просветнаха светлините на бензиностанцията, на околовръстното шосе, единият, който седеше до шофьора, тихо прошепна:
- Тихомире, изгаси фаровете и се приготви да завиеш надясно! Тая вечер ще отидем на обекта откъм фабриката.
- Добре! Както кажеш! С фарове и без фарове все същата - отговори шофьорът.
Фаровете на ,,Жигулата" угаснаха и тя продължи бавно да се движи по леко осветения булевард. Когато приближи пътя, който излизаше отдясно на булеварда, Тихомир тръгна да завива, но рязко закова на място, защото мъжа до него почти му извика в ухото да спре. Последва закана за мъжка любов и след псувнята за любов по нечия майка последва въпроса:
- Къде караш, бе? ...