От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пътуваха мълчаливо. Когато в далечината просветнаха светлините на бензиностанцията, на околовръстното шосе, единият, който седеше до шофьора, тихо прошепна:

             - Тихомире, изгаси фаровете и се приготви да завиеш надясно! Тая вечер ще отидем на обекта откъм фабриката.

             - Добре! Както кажеш! С фарове и без фарове все същата - отговори шофьорът.

             Фаровете на ,,Жигулата" угаснаха и тя продължи бавно да се движи по леко осветения булевард. Когато приближи пътя, който излизаше отдясно на булеварда, Тихомир тръгна да завива, но рязко закова на място, защото мъжа до него почти му извика в ухото да спре. Последва закана за мъжка любов и след псувнята за любов по нечия майка последва въпроса:

              - Къде караш, бе?

              - Къде карам? - повтори въпроса Тихомир - Нали каза да се приготвя да завия надясно?

              - Да завиеш надясно, но когато аз кажа! Това е пътят към фабриката. Ако отидем до нейния портал, ще ни видят и портиерът, и дежурният от ведомствена полиция, и иди после разправяй, че нямаш кака. Днес на обяд сме излезли от работа с Вальо и сега око ни видят, и както сме с изгасени фарове на колата, какво ще си помислят" -,,Тия са тръгнали да крадат?" - И без туй от известно време ме гледат накриво.

                - Чакай, бе Ники - сконфузен се обърна към него Тихомир - Ти, като работиш тука и познаваш всичко с вързани очи, аз да не съм като тебе? От дъжд на вятър съм идвал и сега в тая тъмница, със загасени фарове, как няма да се объркам!

                - Добре, добре - по меко му отвърна Николай - А сега карай, че ни чуха чак в центъра на града!

                Тихомир включи на задна, обърна ,,Жигулата" в правилната посока и потегли бавно. След стотина метра сви по правилния път. Тука само луната помагаше да не паднат в някоя от канавките.

                - Ники,- попита Тихомир - така до къде ще караме?

                - Като подминеш товарният портал на фабриката, караш още петдесет метра, отбиваш в дясно под шубраците и спираш!

                 - Да не пропаднем някъде?

                 - Не се бой! Там отдясно няма канавка. Ако на бензиностанцията не бяха сложили постоянен патрул, нямаше сега да се бутаме от тука.

                  Докато се уточняваха, отдясно просветна самотната лампа на товарният портал на фабриката.

                  - Ники,- прошепна Тихомир - да няма някой тука?

                  - Карай, бе бъзльо! Тука има човек през деня, когато изнасят амбалаж, хвърлят боклук или влизат камионите, които снабдяват с материали - успокои го Николай.

                  Най после, слепешката, колата достигна заветната точка. Тихомир направи внимателно маневра и я обърна обратно по посока откъдето дойдоха. Когато спря, тогава и останалите двама, които до тогава мълчаха, се включиха в разговора за уточняване на по нататъшните действия. Пръв се обади Вальо:

                    - Ники, как се разбираме сега? Кой с кой ще е? Или по добре да теглиме чоп кой с кой ще е и на кое място ще иде?

                    - А, бе ти, си ми омръзнал цял ден на работата, ама понеже съм ти свикнал на капризите ще бъдеш с мене. Тишо тръгва с Коцето брадчеда. Тръгваме заедно. Фенерчета ще ползваме само докато пресечем дерето. Като стигнем на крепостта, тогава се разделяме. Ние с тебе наляво, другите двама надясно. Като сме на крепостта, никой да не е посмял да светне с фенер! Може да ни засекат от патрула на бензиностанцията и тогава ще трябва пак да тичам при чичката да ви спасявам задниците. А сега всеки да си вземе инструмента и да тръгваме!

                     Групата тихо се спусна в недълбокото дере и се заизкачва по стръмния сипей, образуван от срутената стена на древната крепост. В дрезгавата тъмнина се чуваше само лекото подрънкване на инструментите закачащи се тук там по шубраците. Когато стигнаха на върха на хълма от руини, се разделиха на двойки. Скоро започна да се чува тъпия звук на кирките и изпищяването на някой от металотърсачите. Николай покопа малко, но скоро се отказа. Придърпа раницата до себе си. Изкара шишето с водка, която беше сложил в единия джоб, от другия изкара кутийка с доматен сок, седна на ръба на изкопаната малка яма и отпи от водката. После замези отпивайки от доматения сок. Накачули се с якето си и под него запали цигара за да не се вижда надалече светлината на запалката.После опъна доволно от цигарата, затулена в шепите му и се загледа към фабриката насреща. Погледа му тръгна от ляво на товарния портал по оградата, колкото се виждаше на лунната светлина, премина през портала и продължи по оградата до ъгъла, където тя чупеше и тръгваше успоредно на булеварда. -,,Там някъде има сигурно пролука" - мислеше Николай -,,През нея тия идиоти изнасят скрапа сигурно?"

                      - Хей, какво става? - чу зад гърба си шепота на Вальо - За какво дойдохме тая вечер, да пием и пушим ли пак?

                      - Спокойно! Нощта е пред теб! - тихо му отвърна Николай - Ако искаш да удариш едно, седни до мен, ако ли не продължавай да действаш!

                      - Предпочитам да ударя едно и да изпуша една цигара. - съгласи се Вальо и седна в трапчето до Николай -Още като тръгвахме те гледах, че не си на кеф нещо!

                      - Точно на теб ли трябва да обяснявам какво ми е? - подавайки му водката отвърна Николай - Знаеш, че в последно време, с шефа си развалихме отношенията заради някои липси. На тебе какво ти е? Дойдеш на работа. Облечеш се. Застанеш на матрицата и шапка на тояга. А аз? Откакто е дошла тая демокрация само ми сменят името на длъжността. Бригадир ли не беше? Отговорник производство ли не беше? А сега супервайзер! Да ти пикая на супервайзера, като работата, отговорността и заплатата са си едни и същи. По важно е, че хората и преди демокрацията и след демокрацията са си едни и същи. Всеки бачка, ама очите му шарят постоянно. Цял ден търсят какво могат да замъкнат, след края на работния ден, у тях. Мъжкото си достойнство да оставя на показно място и него ще откраднат. Викам на шефа, един ден да вземем да обърнем хората от една смяна, в края на работния ден, с краката нагоре. Това, което падне от джобовете им да го остойностим. Сигурно ще е равно на месечната заплата на един от тях!

                        Николай взе подадената му бутилка. Отпи доста голяма глътка, дръпна от цигарата скрита в шепите му и продължи:

                        - Затуй не съм на кеф! Ама викам като сме се хванали за тая работа заедно да не се делим сега. Тая вечер каквото направим направим. Утре Коцето ще трябва да замине за Варна с намереното до сега. Хубаво един от двама ни да бъде с него, за да може да отстоява исканата сума от посредническите хиени.

                         - Както кажеш!- съгласи се с него Вальо - Аз мога да отида, но как ще оправим отсъствието от работа?

                         - Ами как ще го оправим? Ще пратя Румен на твоето място да работи. Ти ще имаш да даваш ден. Евентуално някоя събота ще можеш да го върнеш. Ако шефа се рзсмърди, аз ще намеря какво да му кажа. А сега наздраве! - и Николай опъна пак яка глътка от шишето водка, което до тогава стискаше между краката си.

                          -Наздраве! - отвърна му Вальо - и викам да поработим малко!

                          - Да поработим! - съгласи се Николай и двамата станаха.

                          Не можеше Вальо в тъмното да види, че тая вечер Николай по - често наблюдаваше оградата на фабриката отсреща, отколкото да се старае да открие няколко гологана с ръчно изработения си металотърсач.

                           Не беше минало и час, когато Николай заби правата лопата с късо сапче, до нея остави металотърсача и пак седна в изкопаната яма. Наметна се с якето си и запали пак една цигара под него. Скри е в шепите си, опъна от нея продължително и вторачи поглед в оня ъгъл на фабричната ограда огрян от лунната светлина. Отвътре имаше дървета,които хвърляха сянката си зад нея. За момент му се стори, че видя силует. Той изгаси цигарата и продължи да гледа без да мига. Да, там се движеше човек. След първия силует се появи втори. По приведения им вид си личеше, че носят нещо тежко в ръце. Спряха до ъгъла. Много ясно се видя, че едно от платната на оградата е била отдавна срязано. Стояло е закачено за парлама. Единият силует го откачи и го подпря ниско до оградата. Започнаха на циментовото кале да нареждат правоъгълни фигури, които носеха от сянката под дърветата. -,,Или са сандъчета, или са кашони," - помисли си Николай - ,,но сто процента съм сигурен, че това е алуминиевия скраб, който изчезва!" Той стана тихо и тръгна към Вальо, който усърдно през това време въртеше металотърсача наляво - надясно с една ръка, а с другата държеше правата лопата с късо сапче. Николай го приближи и го хвана за рамото. Вальо леко потрепна от стрес и се обърна към него. Той му свали слушалките и тихо му каза:

                           - Вальо, за тая вечер май ще е това!

                           -Защо? - също тихо попита Вальо.

                           - Ще ти обясня после! Сега остави тука инструмента. От тука мини и иди при ония двамата. Кажи им да спрат работа и тримата легнете там, и се прикрийте. Каквото искате правете, но без много да мърдате!

                            - Защо? - попита със зяпнала уста Вальо.

                            - Нали ти казах, ще ви обясня после. Ще има малко екшън! От вас искам да се покриете! Ясно!

                            - Ясно! - отговори Вальо и тихо тръгна към другите двама.

                            Николай се върна на своето място. Изкара телефона си и набра номер. В слушалката се чу:

                            - Какво става? Клъвна ли рибата?

                            - Клъвна! - отговори Николай - Там където е чупката на оградата до булеварда, срещу крепостта.

                            - Вие не мърдайте от там - се чу гласа от телефона - Само ми клипни като дойде на рибите колата!

                            - Ясно! - отвърна Николай и прекъсна връзката.

                            Не мина много време. Една тъмна кола, идваща от бензиностанцията, забави ход. Подмина мястото и на около петдесет метра спря. Постоя малко и тръгна на заден ход. Зави там дето оградата правеше чупка и пак спря. Още когато колата тръгна на заден ход, Николай набра пак номера. От другата страна веднага го изключиха. Това беше сигнал, че операцията е в действие.

                            След няколко минути,една срещу друга пристигнаха две полицейски коли. Те завиха рязко. Пуснаха дългите светлини на фаровете и изпищяха със сирените си. На оградата настана суматоха, но за кратко. Слезлите от колите полицаи с няколко скока бяха при тъмната кола. Пишман ,,търговците" от вътрешната страна на оградата се опитаха да избягат, но светналите зад гърба им прожектори и заповедта -,,Стой на място!" - ги отказа от техните намерения.

                             -,,Сагата приключи!"- помисли Николай наблюдаващ като на кино лента реалити екшън сцената. Полицаите сложиха белезници на заловените и ги качиха в полицейските коли. После трите коли потеглиха, като злополучната кола се движеше съпровождана отпред и отзад от полицейските със святкащи сигнални буркани. Всичко утихна. Остана само светещата луна над крепостта. Николай стана и подсвирна тихо. След малко дотичаха запъхтени при него тримата му съдружници. Още дошли не дошли, те един през друг започнаха да му задават един и същ въпрос:

                             - Какво стана, бе човек? Каква беше тая олелия?

                             -  Сядайте мирно! - успокои ги Николай - Дай сега по една водка да ударим! Може и цигари спокойно да пушите. Тая вечер всичко ще е окей до сутринта.

                             Доста пообъркани тримата седнаха. Всеки изкара цигари и запали. Николай отпи от бутилката и е подаде на братовчед си.

                             - Наздраве, братчед!

                             - Наздраве! - отвърна му Коцето, но преди да отпие му каза - Започвай да разправяш, че нямаме търпение да разберем какво става!

                             - Добре! - съгласи се Николай- Сега ще ви кажа всичко, но искам без сръдни и тем подобни. Значи, момчета, вие днеска бяхте негласни участници в залавянето на крадците на алуминиеви отливки и скраб от фабриката. За ваше сведение от началото на другия месец започвам работа в полицията.

                              - Така ли? - с изненада попитаха в тъмното тримата с паднали ченета.

                              - Така! - потвърди Николай - С иманярството приключваме тука, окончателно! За свободията от демокрацията излезе закон, абсолютно забраняващ да се извършват такива дейности в крепостта, а и в цялата страна.

                              - Ами до сега толкова пъти където идвахме тука? - обади се най - после Тишо.

                              - Идвахме, мой човек, затова, че много хубаво се наблюдава от тук района и фактите са налице.

                               - Ами работата ти във фабриката? - попита Вальо.

                               - До края на месеца ще ги освободя от моето присъствие.

                               - Оле майко, шефа не го виждам! - започна да се смее Вальо - Че той ще има жълто на гащите от страх, като разбере къде отиваш да работиш!

                                - Надявам се за известно време да спрат далаверите! - също усмихнат го подкрепи Николай.- А това, да отида в полицията, главната вина е негова. Търсеше изкупителна жертва за ставащите нередности във фабриката и усещах, че тая жертва щях да бъда аз, по ред причини.

                                - Братчед - хвана Коцето Николай за рамото - ще ти кажа нещо, ама няма да се сърдиш!

                                - Няма! - успокои го Николай.

                                - Братчед, от тая работа дето стана, ти ми приличаш на едно животинче, което съм гледал по оня канал по телевизията, за животните. Туй животинче, ходи насам - натам и според това къде се намира си сменя цвета на кожата.

                                 - Хамелеон - помогна му Николай.

                                 - Точно така, ама майната му на това. Ти, кажи сега ний какво ще правим без тебе?

                                 - Каквото искате, братчед. Ще си намерите друго занимание, например риболов? Но отсега нататък спирате с иманярството и ще спазвате закона! Да не се засечем някъде, да се гледаме с наведени очи и аз да се червя пред колегите заради вас!

                                 - Ами щом е така, братчед, трябва да го спазваме. До края на месеца разчистваме терена и край. А сега, както виждам, да вземем да довършим водката и да си ходим по- живо, по - здраво. Ха, наздраве!

                                  Коцето отпи от шишето и го подаде на Вальо.

                                  Не след дълго раздрънканата ,,Жигула" забръмча и светнала мъждукащите си фарове потегли към заспалия град.