2 мин за четене
Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните залози и да печели. Знаеше как да омае крупието Купидон и да го накара да прави това, което тя пожелае. Можеше да бъде господарка на собствената си съдба и докосваше изтънчените си сетива само до онези неща, които те желаеха. В действителност, тези неща бяха в достатъчно ограничен брой- алкохол, цигари и страст. Не желаеше любов, за какво `и трябваше? Нали контролираше играта и винаги печелеше къде честно, къде с лъжи…
Една вечер нещата не се разиграха в нейна полза. На масата срещу нея седна мъж. Докато се раздаваха картите той проговори.
- Нали знаеш, че този път ще загубиш?- кривата му усмивка засегна дълбоко нещо вътре в гърдите `и.
- Аз никога не губя. Жалко, че винаги всички губят от мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse