31 янв. 2015 г., 13:44

Хазарт

769 0 0
2 мин за четене

  Любовта е опасна игра, като покера. Не ти ли се паднат хубави карти и не си ли изиграеш правилно ходовете, може да изгубиш всичко, включително и себе си.
   Тя умееше да играе и то колко добре. Беше една от малкото, които винаги успяваха да играят с правилните карти на любовта, да определят точните залози и да печели. Знаеше как да омае крупието Купидон и да го накара да прави това, което тя пожелае. Можеше да бъде господарка на собствената си съдба и докосваше изтънчените си сетива само до онези неща, които те желаеха. В действителност, тези неща бяха в достатъчно ограничен брой- алкохол, цигари и страст. Не желаеше любов, за какво `и трябваше? Нали контролираше играта и винаги печелеше къде честно, къде с лъжи…
   Една вечер нещата не се разиграха в нейна полза. На масата срещу нея седна мъж. Докато се раздаваха картите той проговори.
- Нали знаеш, че този път ще загубиш?- кривата му усмивка засегна дълбоко нещо вътре в гърдите `и.
- Аз никога не губя. Жалко, че винаги всички губят от мен.- красивите `и червени устни се разстлаха в широка усмивка и тя взе картите си.
   Осъзна го още щом вдига поглед, за да види реакцията му. Дълбоките му сини очи танцуваха по картите. Сетивата и се притъпиха, усети как пропада в бездънна пропаст от която нямаше да може да се измъкне. Нямаше да може да го победи. Колебанието се прокрадна до нея и постави брадичка на рамото `и.

   Играта не продължи дълго. Наистина загуби при това за толкова кратко време. Крупието събра целия залог и го осребри за нейния противник. Високият мъж с тъмно сините очи стана и отиде до нея. Червените `и устни бяха стиснати в тънка линия, беше стиснала мъничките си ръчички в юмручета, готова да го нападне всеки момент.
- Добра игра, пак ще се срещнем. – непознатият просто я потупа по рамото и тръгна.
    Животът и се разпадна сред онази вечер. Вече не беше господарка на съдбата си, не контролираше любовта и това я повали напълно. Великата градска легенда, непобедимата в любовния хазарт красавица с огнено червена коса и черни очи падна в краката на любовта само след една загуба на карти.
   Той я намери и я обича. Обичаше я с цялата си душа и сърце, колкото и трудно да беше да се обича жена като нея. Знаеше, че единственият начин да я победи е в нейната собствена игра и го направи, за да спаси любимата си от нейните глупави, но опасни демони, които бяха обсебили сърцето `и. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зи Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...