Здравей!
Да... Пак съм аз. И се надявам да не е за последно. Надявам се да има друго пак. И другия път да не се налага да ти пиша дълго писмо, а да е по-лесно. Или поне да не ти пиша със свито сърце, опитващо се да бие. За щастие, все още успява. Преди няколко дни те попитах можем ли да бъдем както преди случката? Ти ми отговори уклончиво. Но същият ти ме познаваш. Аз така не разбирам. Затова ще ти задам въпроса по друг начин, за да ми отговориш и ти точно. Но нека преди да ти задам въпроса, ти поясня няколко неща. Първо, не би било възможно да седна и да пиша това с треперещи ръце, ако не те ценях. Аз те ценях през цялото онова време, в което ти ме търсеше, но за твое добро не те забърках в проблемите, които отхвърлях тогава. Аз те ценях, все още те ценя и ЩЕ те ценя. Второ, знам, постъпих глупаво тогава, не ти дадох никакви обяснения - какво и защо правя... И се е наложило сам да си отговаряш на въпросите, ако си имал такива. Но не съм сигурна дали си си отговорил правилно, каквото и ...