4 янв. 2014 г., 12:34

Хиляди въпроси

1.2K 0 0
2 мин за четене

Здравей!

Да... Пак съм аз. И се надявам да не е за последно. Надявам се да има друго пак. И другия път да не се налага да ти пиша дълго писмо, а да е по-лесно. Или поне да не ти пиша със свито сърце, опитващо се да бие. За щастие, все още успява. Преди няколко дни те попитах можем ли да бъдем както преди случката? Ти ми отговори уклончиво. Но същият ти ме познаваш. Аз така не разбирам. Затова ще ти задам въпроса по друг начин, за да ми отговориш и ти точно. Но нека преди да ти задам въпроса, ти поясня няколко неща. Първо, не би било възможно да седна и да пиша това с треперещи ръце, ако не те ценях. Аз те ценях през цялото онова време, в което ти ме търсеше, но за твое добро не те забърках в проблемите, които отхвърлях тогава. Аз те ценях, все още те ценя и ЩЕ те ценя. Второ, знам, постъпих глупаво тогава, не ти дадох никакви обяснения - какво и защо правя... И се е наложило сам да си отговаряш на въпросите, ако си имал такива. Но не съм сигурна дали си си отговорил правилно, каквото и да си се питал, питай ме сега. Ще ти отговоря, и то най-честно и искрено. Не умея да лъжа, но дори и да умеех, не бих се възползвала от умението си, за да излъжа теб. Защото смея да твърдя, че те обикнах. Обикнах те, дори и да не си го видял. И сега ми липсваш. Много ми липсваш. Та...

Обичаш ли ме и ти? Искаш ли все още да си с мен? Имаш ли поне нещо към мен?

Отговори ми точно.. И искрено. Ако ме обичаш, признай си го. Ще се радвам да споделим идващите дни заедно. Няма да повярваш, но на Нова Година си го пожелах. Не си длъжен да ми отговаряш, че ще бъдеш до мен, само защото знаеш, че ми е тъжно. Ако не го искаш, бъди искрен, моля те! Няма да ме убиеш, само ще разбера отговора на въпросите си, макар и не този, на който съм се надявала. Но все пак, ще спра да си задавам хиляди излишни такива. Ще приема отговора ти, избора ти, какъвто и да е той. Защото чувствата ми са истински, а този, който обича истински, има само едно желание - обектът на чувствата му да бъде щастлив, дори без него!

 

М. Минчева

 

П.П. Независимо от отговора ти, винаги си добре дошъл. Винаги можеш да се върнеш, независимо от всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...