26 oct 2012, 15:48

Hopeless

  Prosa » Relatos
726 0 0
1 мин за четене

   И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...

 

   - Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели каруцарят и пришпори впряга, без дори да се сбогува.

 

   Селцето беше сгушено в гънките на масивния Балкан и почти се сливаше с гората. Запъти се старецът със сетна надежда, но всяка крачка ставаше все по-мъчна, почти непосилна. Чу се тътен. Отначало тих, едва доловим, но бързо се превърна в грохот, който смачка и изгони горската тишина. Две дузини конници изтрополяха покрай стареца, сякаш не беше там. Чу се рог и селото се раздвижи. Някои бягаха в неистов страх, други се залостваха зад дървените си порти, а разбойниците бързо напредваха с огън в ръка и жажда за смърт.

   Детски вик изкънтя и старецът изтръпна. Не беше вик на страх. Беше надежда. На прашната пътека пред селото се появи момиченце и застана на пътя на конете. Като отникъде заизскачаха невръстни дечурлига и застанаха с жар в очите и треперещи крачета до него, стиснаха се за ръчичка и зачакаха. Току пред тях устремът на мрачните конници замря. Объркани, те се споглеждаха с празни, неразбиращи погледи. Всички освен един. Той слезе бавно от огромния си черен като самия мрак кон, извади грозен ятаган и се приближи до окъсаните дечица, които не сваляха очи от него. Очи, пълни със страх и ярост...

   По набръчкания лик на стареца се стече сълза и той се усмихна. С премрежен поглед се вгледа в замахващия с меча си вандал, вдигна ръка и разтопената стомана се стече по изкривеното от болка лице на детеубиеца. Миг след това щастливият вече старец се изпари в полъха на вятъра. Разбягаха се конниците. Останаха само децата. Невинни, крехки и пълни с надежда.

   Беше 1-ви юни, много векове назад, но ние помним...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Смуков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...