Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие. Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен космос, където „не мога“ е паразитен израз, който съществува някъде, но не са сигурни къде са го чували. И когато се изморя да бъда част от целия този свят, погълнат в своето машинално съществуване, изпълващ дните си с хищна практичност, с егоцентризъм и нарцистично самодоволство, винаги се вглеждам в очите на хората-вселени. Така ги наричам. И то напълно заслужено.
Докато 90% от нас са забили сърдито нос в земята, останалите 10% вървят с изправена глава и току виж ти се усмихнали без дори да знаят името ти. Те са по детски размечтани, усмихващи се несъзнателно, докато четат книга на пейката в парка. Те се движат по различен начин, дишат по различен начин, виждат по различен начин. И знаеш ли, тези хора се заливат с кафе от време на време ...