Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие.  Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен  космос, където „не мога“ е паразитен израз, който съществува някъде, но не са сигурни къде са го чували.  И когато се изморя да бъда част от целия този свят, погълнат в своето машинално съществуване, изпълващ дните си с хищна практичност, с егоцентризъм и нарцистично самодоволство, винаги се вглеждам в очите на хората-вселени. Така ги наричам.  И то напълно заслужено.
Докато 90% от нас са забили сърдито нос в земята, останалите 10% вървят с изправена глава и току виж ти се усмихнали без дори да знаят името ти. Те са по детски размечтани,  усмихващи се несъзнателно, докато четат книга на пейката в парка. Те се движат по различен начин, дишат по различен начин, виждат по различен начин. И знаеш ли, тези хора се заливат с кафе от време на време, изпускат автобуса, понякога плачат, но никога не оставят на сивотата в ежедневието и трудностите, които всички ние имаме, да ги пречупят.  Те знаят, че мечтите се сбъдват, когато работиш усилено и влагаш страст и емоция. Понякога падат, но се изправят, без да обвиняват някой друг за неуспехите си. Наясно са, че в живота, за да се изкачиш нагоре, първо трябва да си бил долу. А единственият начин за това е да си научиш урока, да се поправиш и да продължиш напред с най-широката усмивка и цялата вяра, на която си способен.
Обичам тези хора. И, Господи, благодаря ти, че ги имам в живота си. Различен е въздухът, когато съм сред тях. И искам да попивам от навиците им, от мъдростта им, от щастието им. Няма място за глупави оправдания, няма място за фалшивост, за грубата обвивка, обгърнала повечето от нас, няма място за грозното. Но не онова грозно, с което  някои „съвършени личности“ определят външността на някой „несъвършен смъртен“. Няма място за грозотата в душите ви, в постъпките ви, в думите ви, в сърцата ви. А онова щастливо, цветно, усмихнато същество, което изпълва пространството с обич, с доброта, с красота, която повечето хора не могат дори да разпознаят, ще продължава да разпръсква енергията си, и е само въпрос на гледна точка дали ще го обвиниш за „наивен тип“ или ще се възхитиш на вселената, побрана в човека.