Виждаше, че хората я гледат със странни и уплашени погледи. Често търсеше очите им и опитваше да задържи погледите им върху себе си, но те бързо ги отместваха и се забързваха с приведени глави. А толкова искаше да си поговори с някой, да разкаже как е минал денят й. Поне веднъж. Дните й бяха еднакви, досущ. Но хората, които всеки ден изучаваше, бяха най-различни. Сядаше на пейката пред Общината и ги гледаше. Толкова й беше интересно, че често се стъмваше, а тя беше още там. Баба й се задаваше от ъгъла и започваше да крещи. Винаги беше толкова лоша! Но тя се забавляваше да се крие зад бряста - изтичваше бързо до него и долепяше гръб до ствола му. Закриваше лицето си с ръце и чакаше стаена плесниците, които се изсипваха върху й. Винаги се смееше...
Хората вървяха напред-назад. Някои минаваха по няколко пъти и всеки път изглеждаха различно. Случваше се някоя възрастна жена да се поспре и да поседне до нея, но рядко я заговаряха. Тя обичаше да гледа децата. Чувстваше ги много близки, посто ...