31 may 2009, 13:54

Хората без души

  Prosa » Otros
1.2K 0 3

Хората без души

 

Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ги върна. Създавам нови, за да запълня поне малко празнотата, но тя е безкрайна... като Вселената. А тишината не спира да дълбае...

И малко по малко усещам как мислите ми се стопяват. Една въздишка... след нея поредната мечта... кой знае коя от тях може да е последната... И колко още ще загубя, преди тишината да ме покори напълно. Губейки частици надежди и мечти, знам, че скоро ще загубя и себе си. За да осъзная накрая, че все пак и аз се превърнах в една от многото... хора без души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исабел Мартинес Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Когато губиш душата си и го знаеш, това значи, че още имаш душа за губене."
    Така че, горе главата, колкото и досадно-изтъркано-оптимистично-тъпо да звучи.
  • Бездните в нас понякога зейват като паст на чудовище...Рушат ни...
  • Не можеш да загубиш душата си,те са две,долна и горна.Долната е душата ,с която си зачената и си била в утробата на майка си 9 месеца,а с поемането на първата глътка въздух си поемаш горната душа,която ще продължи нагоре в астрала след земния ти път.Борбата тук на Земята е тчно между 2 души и затова страдаме много.Успех!!!

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...