Хората без души
Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ги върна. Създавам нови, за да запълня поне малко празнотата, но тя е безкрайна... като Вселената. А тишината не спира да дълбае...
И малко по малко усещам как мислите ми се стопяват. Една въздишка... след нея поредната мечта... кой знае коя от тях може да е последната... И колко още ще загубя, преди тишината да ме покори напълно. Губейки частици надежди и мечти, знам, че скоро ще загубя и себе си. За да осъзная накрая, че все пак и аз се превърнах в една от многото... хора без души.
© Исабел Мартинес Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Бездните в нас понякога зейват като паст на чудовище...Рушат ни...
-
Не можеш да загубиш душата си,те са две,долна и горна.Долната е душата ,с която си зачената и си била в утробата на майка си 9 месеца,а с поемането на първата глътка въздух си поемаш горната душа,която ще продължи нагоре в астрала след земния ти път.Борбата тук на Земята е тчно между 2 души и затова страдаме много.Успех!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Така че, горе главата, колкото и досадно-изтъркано-оптимистично-тъпо да звучи.