May 31, 2009, 1:54 PM

Хората без души

Prose » Others

1.2K 0 3

Хората без души

Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ги върна. Създавам нови, за да запълня поне малко празнотата, но тя е безкрайна... като Вселената. А тишината не спира да дълбае...

И малко по малко усещам как мислите ми се стопяват. Една въздишка... след нея поредната мечта... кой знае коя от тях може да е последната... И колко още ще загубя, преди тишината да ме покори напълно. Губейки частици надежди и мечти, знам, че скоро ще загубя и себе си. За да осъзная накрая, че все пак и аз се превърнах в една от многото... хора без души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

truthiseek (Милен Миланов)

"Когато губиш душата си и го знаеш, това значи, че още имаш душа за губене."
Така че, горе главата, колкото и досадно-изтъркано-оптимистично-тъпо да звучи.

2009-06-01T16:54:43+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Бездните в нас понякога зейват като паст на чудовище...Рушат ни...

2009-05-31T18:44:12+03:00
Станчева65 (Галя Станчева)

Не можеш да загубиш душата си,те са две,долна и горна.Долната е душата ,с която си зачената и си била в утробата на майка си 9 месеца,а с поемането на първата глътка въздух си поемаш горната душа,която ще продължи нагоре в астрала след земния ти път.Борбата тук на Земята е тчно между 2 души и затова страдаме много.Успех!!!

2009-05-31T18:41:42+03:00

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prose 1.3K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0