25 oct 2020, 17:36

Хорото на мъртвите

  Prosa » Otros
660 1 2
1 мин за четене

                        Хорото на мъртвите

 

    Веднъж  прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай съществувал не само в него,  но и в Сърбия и се изразява в танци в чест на починалите отпреди една година.Нарича се „Хорото на мъртвите“, играе се на тъжна и бавна музика в такт 2/4. Многократно е забраняван от предишната власт, но все пак е оцелял. С него се изпращали душите на мъртвите, които първата година се лутали между два свята и не били нито в единия,нито в другия. Предполага се,че е съществувал още от времето на траките,а може би и преди това.Това много ме потресе, направо настръхнах, играело се е хиляди години.

   Казах си, ето я силата на нашата земя, ето я уникалността на културата ни. Всичко друго са измислици с геополитическа цел! Винаги сме принадлежали на тая земя, винаги сме били тук. Някои са дошли от другаде, но сърцето на народа ни е оттук и от хилядолетия. Не трябва никога да напускаме  страната си окончателно,защото само тук могат да ни изиграят Хорото на мъртвите и душите ни да намерят покой....

  Вече съм спокойна за следсмъртието си. Все ще се намери някое хоро да ме спаси от скитането между  световете

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Neli Kaneva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Това хоро се играе в село Градец, Видинско. А Албутин е скален манастир, който се намира близо до селото. Радвам се, че пишеш по тази тема.

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...