25.10.2020 г., 17:36

Хорото на мъртвите

663 1 2
1 мин за четене

                        Хорото на мъртвите

 

    Веднъж  прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай съществувал не само в него,  но и в Сърбия и се изразява в танци в чест на починалите отпреди една година.Нарича се „Хорото на мъртвите“, играе се на тъжна и бавна музика в такт 2/4. Многократно е забраняван от предишната власт, но все пак е оцелял. С него се изпращали душите на мъртвите, които първата година се лутали между два свята и не били нито в единия,нито в другия. Предполага се,че е съществувал още от времето на траките,а може би и преди това.Това много ме потресе, направо настръхнах, играело се е хиляди години.

   Казах си, ето я силата на нашата земя, ето я уникалността на културата ни. Всичко друго са измислици с геополитическа цел! Винаги сме принадлежали на тая земя, винаги сме били тук. Някои са дошли от другаде, но сърцето на народа ни е оттук и от хилядолетия. Не трябва никога да напускаме  страната си окончателно,защото само тук могат да ни изиграят Хорото на мъртвите и душите ни да намерят покой....

  Вече съм спокойна за следсмъртието си. Все ще се намери някое хоро да ме спаси от скитането между  световете

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Това хоро се играе в село Градец, Видинско. А Албутин е скален манастир, който се намира близо до селото. Радвам се, че пишеш по тази тема.

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...