2. Забраненият плод е най-сладък...
Скитах се по изпълнените с туристи малки улички. Животът около мен кипеше, отвсякъде се лееха музика и смях, откритите летни барове бяха претъпкани с хора, но цялата тази глъч не достигаше до мен. Нищо не беше в състояние да ме извади от меланхолията, която ме бе обзела. Обикалях, търсейки с очи знак, табела или каквото и да е обозначение за автобусна спирка. Нищо. Нищо, освен кафенета, магазини, сергии и хора. Хора, които се забавляваха, хора, които се радваха на живота, хора, които се наслаждаваха на почивката си. Уморена от безрезултатното ходене, спрях в първия привлякъл вниманието ми открит бар.
Пиех го бавно, седнала в най-отдалечения ъгъл на бара, надявайки се да остана незабележима за околните. Там, сред хората, внезапно ме връхлетя със страшна сила чувството за самосъжаление, за безизходица, на яд от безсилието ми да направя каквото и да е. За момент съжалих, че съм там, искаше ми се да плача, да крещя, да чупя, да дам воля на всички емоции, които бушуваха в наранената ми душа...
Възцари се пълно мълчание. Не знаех дали непознатият си е тръгнал, затова погледнах през рамо. Стоеше там, смутен, явно му беше неловко от нелепата ситуация. За миг съжалих, че се държах така:
Постоях още, надвесена над чашата. Не бях най-добрата компания в момента. Не ги познавах, а и те мен. Но изведнъж перспективата да излея онова, което бушуваше в мен на напълно непознати хора, с които нямаше да се видя никога повече ми се стори примамлива. Допих на екс питието си, отправих се към бара, откъдето взех още едно и застанах до масата им.
Чувствах се комфортно с тях, моите нови познати, все едно бяхме близки от години. Изливах всичко от себе си, а те ме слушаха, отпивайки от питиетата си, без да ме прекъсват и без да задават въпроси. Без следа от насмешка, без сянка на съмнение и ирония, усещах разбирането и подкрепата им във всеки техен поглед. Едва удържах сълзите си, а когато най-сетне свърших, Елена, жената в странния триъгълник започна:
Погледнах я неразбиращо. Та нали току-що й бях разказала всичко...
Сбогувах се набързо и тръгнах като зашеметена към апартамента. Мислите препускаха в главата ми, сърцето ми биеше лудо, а въпросите, които си задавах бяха хиляди... Едно беше сигурно - Елена беше права, това бе по-добрия вариант пред скандалите и омразата, може би си заслужаваше да опитам...
Когато се прибрах, Николай и Ирина се бяха върнали от плаж. Чух гласовете им в банята и затръшнах вратата. След секунди той изскочи мокър оттам и се заоправдава:
Отпуснах се на леглото, а Николай приседна на ъгъла до мен. Започна да ме гали леко по гърба. В този момент Ирина излезе от банята, приближи се и попита загрижено:
Очите ми се отвориха, като на пружини. В един момент спях, а в следващия вече бях напълно будна. Огледах се - Николай отново не беше до мен. Заслушах се в тишината, нарушавана от далечния прибой на морето и чух шепота им откъм стаята на Ирина. Нямах нищо за губене... надигнах се от леглото и се отправих с леки стъпки към вратата. Когато я отворих, видях всичко, така, както го бях видяла предната вечер в мъчителните си фантазии. Телата им се сливаха, извиваха се в страстта си, слепи и глухи за всичко в обкръжаващия ги свят. Оставих нощницата да се свлече по тялото ми и се присъединих към тях...
3. Когато фантазията се превърне в реалност...
Не ми беше до плаж и на следващата сутрин. Елена се бе оказала права - Николай ме бе видял в съвършено нова и непозната за него светлина. От добродетелна съпруга, от която трябва да се крие, се бях превърнала в разюздана вакханка, която правеше любов без предразсъдъци и нямаше насита. От пречка по пътя му към любовта, се бях превърнала в привилегия... След преживяното снощи не му се искаше да ме оставя сама, но благодарение на упорството ми, тръгна неохотно с Ирина. Въпреки че не го показваше видимо, според мен не бе доволна от създалата се ситуация. Очевидно беше, че го иска само и единствено за себе си, така както и аз, но благодарение на съветите, които ми бе дала Елена, в момента аз владеех положението и печелех "играта" по точки.
Когато тръгнаха, се облякох и без да губя време излязох навън. Но този път знаех точно къде отивам. Към бара, в който се бях запознала с Елена. Исках да я видя, имах нужда да говоря отново с нея. Наближавайки бара, със съжаление установих, че е все още почти празен. Изпитах известно разочарование, какво ли очаквах - да бъдат все още там и да очакват появата ми? Въпреки това се престраших и плахо попитах бармана. Почти бях изгубила надежда, когато на описанията ми как изглежда триото, той се подсмихна и ме погледна дяволито:
Не го попитах откъде знае, благодарих му с усмивка, и въодушевена се отправих към отсрещната страна на улицата. Когато стигнах до вратата обаче, радостта ми се изпари. Възможно беше да ги няма, да са отишли на плаж, както и барманът да се е объркал и вратата да се отвори от съвсем непознати хора. Все пак реших да изчакам - така или иначе бях дошла дотук, бях почукала и в момента чувах леките стъпки идващи към мен.
Вървях по коридора след нея, очарована от стегнатият гръб, кръшно изваяния кръст, завършващ с перфектно оформени задни части. За частица от секундата ми се прииска да протегна ръка и да я погаля...
След няколко часа, прекарани в неподозирани за мен удоволствия, се връщах отново замислена и зашеметена към апартамента ни. Това, което бях изживяла с Елена и двамата мъже, по никакъв, абсолютно никакъв начин не можеше да се сравни с нищо, преживяно от мен досега. Дори и спомените ми от предната вечер с Ирина и Николай бледнееха в сравнение с блаженството, което изпитах с тримата... Когато влязох в апартамента, заварих Николай и Ирина в леглото ни. Присъединих се към тях, но в мислите си продължавах да бъда там, някъде, в старата къща с голяма тераса, в обятията на двама нежни мъже и една прелестна жена...
Вечерта предложих да излезем и да се позабавляваме. Знаех къде точно ще отидем - в голямата открита дискотека на плажа. Знаех и с кого ще се видя там... Когато вечерта бе в разгара си запознах, уж случайно, новите си познати с мъжа си и любовницата му. Усетих одобрението в погледите им - паснаха си, като две половини на едно цяло. А и нали всички ние бяхме там, край брега на морето, за да се забавляваме, за да прекараме нашето лято във смях, веселие, да го направим незабравимо, за да остане трайно в спомените ни... Никой от нас не се възпротиви, когато след дискотеката Елена предложи да продължим вечерта на по чашка в квартирата им. Ирина открито флиртуваше с единия от мъжете, Елена и Николай бяха вглъбени в разговор, явно интересен и на двамата, а аз и мъжът й наблюдавахме, отпивайки от питиетата.
Нямах търпение да вкуся отново удоволствието, да усетя как възбудата се разлива по тялото ми на бавни, сластни талази, да изживея вулкана от страсти, изригващи и изпепеляващи до дъно сетивата ми. Но най-голямо задоволство усещах от факта, че този път ще споделя изживяването с любимия си мъж, с Николай... С един бърз поглед се уверих, че се чувства добре в обятията на Елена - беше притворил очи и тихо стенеше, докато тя му показваше съвършенството на оралните си ласки. Мъжът на Елена ме придърпа върху себе си. Галеше гърдите ми, целуваше шията ми, а ръцете му ловко ме наместиха върху мъжествеността му. От удоволствие извивах гръб като котка и стенех неудържимо... Така и не разбрах какво точно се случи в онзи момент. Усетих свистене покрай лицето си, а когато отворих очи видях как юмрука на Николай се забива в лицето на изненадания мъж. Издърпа ме грубо и ме повлече навън. Не осъзнавах какво точно се случва, нито какво го вбеси до такава степен. Единственото, което успях да попитам, докато той ме влечеше по нощните улици бе:
В крайна сметка осъзнах, че ревността у него надделя. Докато аз бях готова да преглътна изневярата му и да го деля с друга, в името на любовта си, той не бе готов на същото за мен... Можеше да приеме присъствието на друга жена в леглото ни, но не и на друг мъж. А това, което отказваше да дели, бях аз...
Стигнахме до апартамента и събрахме багажа за броени минути. Качихме се в колата и потеглихме. През дългите часове на пътуването ни към дома не отрони нито думичка. Бях сигурна, че няма да говорим за случилото се и след това. Така, както бях убедена, че няма никога повече да чуя нито за Ирина, нито за морето, нито за това лято, лятото на нашите изневери...
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Поздравления, Миличка!