10.08.2008 г., 0:50 ч.

Хроника на летните им изневери - ІІ и ІІІ част 

  Проза » Разкази
5480 0 11
13 мин за четене

2. Забраненият плод е най-сладък...

 

Скитах се по изпълнените с туристи малки улички. Животът около мен кипеше, отвсякъде се лееха музика и смях, откритите летни барове бяха претъпкани с хора, но цялата тази глъч не достигаше до мен. Нищо не беше в състояние да ме извади от меланхолията, която ме бе обзела. Обикалях, търсейки с очи знак, табела или каквото и да е обозначение за автобусна спирка. Нищо. Нищо, освен кафенета, магазини, сергии и хора. Хора, които се забавляваха, хора, които се радваха на живота, хора, които се наслаждаваха на почивката си. Уморена от безрезултатното ходене, спрях в първия привлякъл вниманието ми открит бар.

  • - Сухо мартини - отсякох, когато барманът се приближи до мен. Отново със онзи глас, който не разпознавах като свой.

Пиех го бавно, седнала в най-отдалечения ъгъл на бара, надявайки се да остана незабележима за околните. Там, сред хората, внезапно ме връхлетя със страшна сила чувството за самосъжаление, за безизходица, на яд от безсилието ми да направя каквото и да е. За момент съжалих, че съм там, искаше ми се да плача, да крещя, да чупя, да дам воля на всички емоции, които бушуваха в наранената ми душа...

  • - Толкова красива, а така самотна и тъжна - чух изведнъж глас до себе си. В момента не изпитвах нужда нито от компания, нито от каквото и да било човешко присъствие. Дори не отместих поглед от чашата си, само чух чуждия за мен глас да казва:
  • - Оставете ме на мира!

Възцари се пълно мълчание. Не знаех дали непознатият си е тръгнал, затова погледнах през рамо. Стоеше там, смутен, явно му беше неловко от нелепата ситуация. За миг съжалих, че се държах така:

  • - Извинете ме... просто днес не ми е най-добрия ден...
  • - Разбирам... това коментирахме и с приятелите ми - посочи с глава съм съседна маса, на която седяха мъж и жена - Ако искате компания... или просто да поговорите с някой... заповядайте при нас - мъжът се отдалечи бързо, така както и беше дошъл, без да дочака отговора ми.

Постоях още, надвесена над чашата. Не бях най-добрата компания в момента. Не ги познавах, а и те мен. Но изведнъж перспективата да излея онова, което бушуваше в мен на напълно непознати хора, с които нямаше да се видя никога повече ми се стори примамлива. Допих на екс питието си, отправих се към бара, откъдето взех още едно и застанах до масата им.

  • - Надявам се предложението да е още в сила - направих неимоверното усилие да се усмихна. Седнах на направеното място. - Приятно ми е, Татяна.

Чувствах се комфортно с тях, моите нови познати, все едно бяхме близки от години. Изливах всичко от себе си, а те ме слушаха, отпивайки от питиетата си, без да ме прекъсват и без да задават въпроси. Без следа от насмешка, без сянка на съмнение и ирония, усещах разбирането и подкрепата им във всеки техен поглед. Едва удържах сълзите си, а когато най-сетне свърших, Елена, жената в странния триъгълник започна:

  • - Правилно си постъпила. Не сега, снощи, като не си отворила вратата. Гневът е лош съветник, ако бе вдигнала скандал, това щеше да ви озлоби и настрои един срещу друг, а те, двамата, да се почувстват още по-свързани. Но грешиш като искаш да си тръгнеш. Не бива... Мислила ли си... какво ще стане, ако малката им тайна стане ваша, обща тайна?

Погледнах я неразбиращо. Та нали току-що й бях разказала всичко...

  • - Не ме разбра май... Нали знаеш кога една изневяра е сладка? - Елена продължи без да дочака отговор - Когато е тайна... Или както казват: "Забраненият плод е най-сладък"... Какво ли би се случило, ако ти не само им покажеш, че знаеш, а и одобриш? - явно я погледнах още по-потресено, защото Елена продължи - Искам да кажа следващия път да се включиш... така ще покажеш превъзходството си, че си над еснафщината, над тези неща...
  • - Не! Невъзможно! Не мога да я гледам, камо ли... Мразя я!
  • - Опитай! Ако трябва, насили се! Убедена съм, че ще е в твоя полза. Мъжът ти ще те види в светлина, за която не е предполагал, а тя ще осъзнае, че не може да го има за себе си, а само да го дели... с теб. И друго...
  • - Не, Елена, не мога дори да си го представя! Не съм изневерявала никога на Николай, а още по-малко с жена...
  • - Изслушай ме, Таня, по този начин ще контролираш нещата, ще им отнемеш сладостта от това да се крият, за да бъдат интимни... Нали знаеш, че най-еротичната фантазия за един мъж е секс с две жени? А когато една фантазия се превърне в реалност... е напълно вероятно да стане безинтересна на мъжа...
  • - Или да му стане толкова интересна, че да иска да я осъществява непрекъснато - засмя се един от мъжете, които до този момент слушаха мълчаливо.
  • - Да - отговори Елена - но прецени сам, ако връзката между него и Таня е истинска и силна, той ще остава с нея винаги, пред възможността да я остави заради друга.
  • - Така е - съгласи се мъжът и бавно прокара ръка по нейната. Изведнъж проумях взаимоотношенията им. Двамата мъже, които гледаха с обожание Елена, които се съгласяваха с всяка една нейна дума...
  • - Ще помисля... - казах след кратко мълчание - ще опитам... но не съм убедена, че ще се справя...

Сбогувах се набързо и тръгнах като зашеметена към апартамента. Мислите препускаха в главата ми, сърцето ми биеше лудо, а въпросите, които си задавах бяха хиляди... Едно беше сигурно - Елена беше права, това бе по-добрия вариант пред скандалите и омразата, може би си заслужаваше да опитам...

Когато се прибрах, Николай и Ирина се бяха върнали от плаж. Чух гласовете им в банята и затръшнах вратата. След секунди той изскочи мокър оттам и се заоправдава:

  • - Аз... такова... душът се беше развалил и... поправих го, за да може Ирина да се окъпе... Ти? Къде ходи?
  • - На лекар - излъгах, при това достоверно - Ще се оправя, не е страшно.

Отпуснах се на леглото, а Николай приседна на ъгъла до мен. Започна да ме гали леко по гърба. В този момент Ирина излезе от банята, приближи се и попита загрижено:

  • - Добре ли си, Таничка?
  • - Да, добре съм... само да поспя малко...

 

Очите ми се отвориха, като на пружини. В един момент спях, а в следващия вече бях напълно будна. Огледах се - Николай отново не беше до мен. Заслушах се в тишината, нарушавана от далечния прибой на морето и чух шепота им откъм стаята на Ирина. Нямах нищо за губене... надигнах се от леглото и се отправих с леки стъпки към вратата. Когато я отворих, видях всичко, така, както го бях видяла предната вечер в мъчителните си фантазии. Телата им се сливаха, извиваха се в страстта си, слепи и глухи за всичко в обкръжаващия ги свят.  Оставих нощницата да се свлече по тялото ми и се присъединих към тях...



 

3. Когато фантазията се превърне в реалност...


Не ми беше до плаж и на следващата сутрин. Елена се бе оказала права - Николай ме бе видял в съвършено нова и непозната за него светлина. От добродетелна съпруга, от която трябва да се крие, се бях превърнала в разюздана вакханка, която правеше любов без предразсъдъци и нямаше насита. От пречка по пътя му към любовта, се бях превърнала в привилегия... След преживяното снощи не му се искаше да ме оставя сама, но благодарение на упорството ми, тръгна неохотно с Ирина. Въпреки че не го показваше видимо, според мен не бе доволна от създалата се ситуация. Очевидно беше, че го иска само и единствено за себе си, така както и аз, но благодарение на съветите, които ми бе дала Елена, в момента аз владеех положението и печелех "играта" по точки.

Когато тръгнаха, се облякох и без да губя време излязох навън. Но този път знаех точно къде отивам. Към бара, в който се бях запознала с Елена. Исках да я видя, имах нужда да говоря отново с нея. Наближавайки бара, със съжаление установих, че е все още почти празен. Изпитах известно разочарование, какво ли очаквах - да бъдат все още там и да очакват появата ми? Въпреки това се престраших и плахо попитах бармана. Почти бях изгубила надежда, когато на описанията ми как изглежда триото, той се подсмихна и ме погледна дяволито:

  • - Мисля, че се сещам... Ако са същите, за които говорите, то живеят на отсрещната страна на улицата. Ето там - голямата тераса с многото зеленина - посочи към къща в старинен стил.

Не го попитах откъде знае, благодарих му с усмивка, и въодушевена се отправих към отсрещната страна на улицата. Когато стигнах до вратата обаче, радостта ми се изпари. Възможно беше да ги няма, да са отишли на плаж, както и барманът да се е объркал и вратата да се отвори от съвсем непознати хора. Все пак реших да изчакам - така или иначе бях дошла дотук, бях почукала и в момента чувах леките стъпки идващи към мен.

  • - Таня! - възкликна Елена, гола и все още сънена - Влизай, мила, не стой така!
  • - Може би... по-добре да изчакам на бара отвън... ще пия едно кафе, докато се оправите - смутих се леко аз. Не можех да откъсна поглед от съвършеното тяло на Елена. Черните къдрици се спускаха като фонтан по раменете, гъделичкайки малки, стегнати, заоблени гърди... гладката матова кожа, която блестеше на утринното слънце, стройните бедра, събиращи се в старателно оформената лентичка на триъгълника...
  • - Не се излагай - Елена ме хвана за ръка и ме придърпа вътре с усмивка - и тук имаме кафе!

Вървях по коридора след нея, очарована от стегнатият гръб, кръшно изваяния кръст, завършващ с перфектно оформени задни части. За частица от секундата ми се прииска да протегна ръка и да я погаля...

  • - Тежка вечер - вървеше и ми обясняваше Елена - всяка вечер се забавляваме в откритата дискотека на плажа, а сутрин все не можем да се излюпим навреме за плаж. Нес? - последното беше въпрос към мен, а на въпросителния й поглед успях само да кимна. - Нали не се смущаваш от това, че съм гола? Ако е така, ще си метна нещичко - отново успях само да поклатя глава, този път в отрицание. Елена сипа две чаши кафе и ме погледна въпросително. - Е, разказвай! Как мина при теб?
  • - Беше напълно права - усмихнах се аз - е, в началото Николай се уплаши, явно помисли, че идвам при тях да ги разоблича или убия - Елена отметна глава назад и се разсмя - Скочи от нея като попарен, а тя се чудеше с какво да се прикрие. Трябваше да видиш шокирания му поглед, когато легнах до нея и започнах да я целувам...
  • - В крайна сметка се получи, нали? А ти казваше, че не можеш...
  • - В интерес на истината... добре, че беше тъмно... а и... през цялото време си мислех за теб... за вас... - е, казах го. Наистина беше така. Откакто в бара прозрях истината за отношенията на Елена с двамата мъже, фантазията ми не спираше да рисува картини на любов, наситени с еротика, пламтящи от страст...
  • - Искаш ли... - отново беше ред да кимна. Елена протегна ръка и ме привлече към себе си. Затворих очи и усетих как топлата вълна на възбудата залива цялото ми тяло, обсебва цялото ми същество и заличава всяка моя мисъл...

 

След няколко часа, прекарани в неподозирани за мен удоволствия, се връщах отново замислена и зашеметена към апартамента ни. Това, което бях изживяла с Елена и двамата мъже, по никакъв, абсолютно никакъв начин не можеше да се сравни с нищо, преживяно от мен досега. Дори и спомените ми от предната вечер с Ирина и Николай бледнееха в сравнение с блаженството, което изпитах с тримата... Когато влязох в апартамента, заварих Николай и Ирина в леглото ни. Присъединих се към тях, но в мислите си продължавах да бъда там, някъде, в старата къща с голяма тераса, в обятията на двама нежни мъже и една прелестна жена...

Вечерта предложих да излезем и да се позабавляваме. Знаех къде точно ще отидем - в голямата открита дискотека на плажа. Знаех и с кого ще се видя там... Когато вечерта бе в разгара си запознах, уж случайно, новите си познати с мъжа си и любовницата му. Усетих одобрението в погледите им - паснаха си, като две половини на едно цяло. А и нали всички ние бяхме там, край брега на морето, за да се забавляваме, за да прекараме нашето лято във смях, веселие, да го направим незабравимо, за да остане трайно в спомените ни... Никой от нас не се възпротиви, когато след дискотеката Елена предложи да продължим вечерта на по чашка в квартирата им. Ирина открито флиртуваше с единия от мъжете, Елена и Николай бяха вглъбени в разговор, явно интересен и на двамата, а аз и мъжът й наблюдавахме, отпивайки от питиетата.

  • - Хареса ли ти днес? - попита неочаквано той
  • - Да... освен, че беше ново за мен, беше определено най-вълнуващото ми преживяване досега. А усещам, че няма да е последното... - с поглед посочих двойките, които под приглушената светлина се отдаваха все по-страстно на любовни ласки.

Нямах търпение да вкуся отново удоволствието, да усетя как възбудата се разлива по тялото ми на бавни, сластни талази, да изживея вулкана от страсти, изригващи и изпепеляващи до дъно сетивата ми. Но най-голямо задоволство усещах от факта, че този път ще споделя изживяването с любимия си мъж, с Николай... С един бърз поглед се уверих, че се чувства добре в обятията на Елена - беше притворил очи и тихо стенеше, докато тя му показваше съвършенството на оралните си ласки. Мъжът на Елена ме придърпа върху себе си. Галеше гърдите ми, целуваше шията ми, а ръцете му ловко ме наместиха върху мъжествеността му. От удоволствие извивах гръб като котка и стенех неудържимо... Така и не разбрах какво точно се случи в онзи момент. Усетих свистене покрай лицето си, а когато отворих очи видях как юмрука на Николай се забива в лицето на изненадания мъж. Издърпа ме грубо и ме повлече навън. Не осъзнавах какво точно се случва, нито какво го вбеси до такава степен. Единственото, което успях да попитам, докато той ме влечеше по нощните улици бе:

  • - А Ирина?
  • - Не ме интересува! Никой от тях не ме интересува! Само ти... ти ме интересуваш!

В крайна сметка осъзнах, че ревността у него надделя. Докато аз бях готова да преглътна изневярата му и да го деля с друга, в името на любовта си, той не бе готов на същото за мен... Можеше да приеме присъствието на друга жена в леглото ни, но не и на друг мъж. А това, което отказваше да дели, бях аз...

Стигнахме до апартамента и събрахме багажа за броени минути. Качихме се в колата и потеглихме. През дългите часове на пътуването ни към дома не отрони нито думичка. Бях сигурна, че няма да говорим за случилото се и след това. Така, както бях убедена, че няма никога повече да чуя нито за Ирина, нито за морето, нито за това лято, лятото на нашите изневери...

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересен и умен поглед върху летните изневери!
    Поздравления, Миличка!
  • Благодаря
  • Ако трябва да им сложа оценки, на Николай - двойка за ревност и за агресията към мъжа на Елена.
    На останалите, най-вече на Елена и Татяна - отличен.
    Ирина, от мен да мине - четворка. Не е виновна, че има такъв мъж и търси щастие при друг.

    Хареса ми историята, Мила!!! Поздравления!!!
  • в момента аз владеех положението и печелех "играта" по точки.

    Я сведу тебя с ума
    я смогу, я должна
    от любви совсем пияна
    я сведу тебя с ума!
    Я красива и умна
    я сведу тебя с ума.

    Дай мне пять минут
    я узная как тебя зовут
    дай мне полчаса
    чтобъ тъ поверил в чудеса.

    Това е, трябва да владееш положението, щото Ирини колкото щеш. Ама тя голяма майсторка, а и истинска приятелка. После защо говорят, че между жени не можело да има приятелство. Ирина е виновна за всичко. Но ако не беше тя...Татяна нямаше да изживее...
    неподозирани за мен удоволствия
    Това, което бях изживяла с Елена и двамата мъже, по никакъв, абсолютно никакъв начин не можеше да се сравни с нищо, преживяно от мен досега. Дори и спомените ми от предната вечер с Ирина и Николай бледнееха в сравнение
    Интерсничко бих казала!!!
  • ! Аплодисменти,Мила! Усмивки през целия ден ти желая!
  • Смятах, че в литературата е без значение дали едно събитие е реално или въображаемо, за разлика от журналистиката. За мен важното е да се чете леко, да създава настроение на Н.В.Читателя или с две думи - да му е приятно и забавно Колкото до:
    radi. (Ради Стефанов Р) 10-08-2008г. 13:22
    "Разбира се, нямам нищо против еротиката. Създава настроение, особено когато е възпроизведена в реална обстановка, а не само въображаемо."
    Просто няма как да го възпроизведа в реална обстановка т.е. няма начин да го изиграя
  • Разбира се, нямам нищо против еротиката. Създава настроение, особено когато е възпроизведена в реална обстановка, а не само въображаемо.
  • Чудесно си го написала!!!
  • "Моето си е мое, чуждото - общо", Ина Характерно за повечето мъже (не казвам всички, защото не е така) Колкото до дописването - оставям щафетата в твои ръце и ти се доверявам на 100%! Не се и съмнявам, че резултата ще бъде изумителен (не съм ли ти казвала, че на повечето неща се учих именно от твоите разкази?)
    Неделина, не знам дали се нарича смелост, кураж или просто любов... Просто в такава ситуация никой не знае как би могъл да реагира...
    Ради, според теб какво би бил един разказ без фантазията на пишещия го? Според мен - сух преразказ на факти. Лишен от всякаква фабула, художественост и так далее. А иначе разказа си е по напълно действителен случай, и то разказан ми от мъж За мен оставаше просто да се вмъкна в образа на лирическата и да го напиша така, че да е леко и приятно за четене.
    И все пак... приемам, че вместо "Добре си фантазираш" си искал да кажеш: "Добре си го написала" или "Добре си го разказала" ( то само с акъл не става... трябва и фантазия... )
  • Хм. Тук май всички са се разгонили. Добре си фантазираш...
  • завиждам на смелоста й
Предложения
: ??:??