Нощта е изпълнена с любов.
Небето е обсипано със звезди.
Никой не се движи, нищо не се чува.
Само две сърца, стоят под безкрайния небосвод. Жадни за сродна душа, търсят лъч светлина.
Тихо е...
Два погледа втренчени едни в други. Чисти очи, говорещи без думи. Звучи песен, моментът е настъпил... и нищо друго няма значение.
Прегръдка - силна и искрена, усещане за близост и пулса на две сърца. Шепот се чува: "Не искам да спира..." този миг е вечност. Миг - желан и бленуван.
Един миг на израз на чувства от сърце. Само истината се шепне... и нищо друго няма значение.
Нека да не спира... нека е вечност.
© Александра Николова Todos los derechos reservados