„Най–страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”

Стефан Цанев - Български хроники – т. IV

Годината 1965-та - денят 8 декември!

Място на събитие - зала Универсиада!

Действащи лица - 2000 студенти в очакване традиционната среща с Тодор Живков.

На този ден, Първият задължително се среща с елита на студентската младеж - комсомолския актив. През годините, тази привилегия, той постепенно отстъпи на своите придворни - членовете на Политбюро.

Бурни ръкопляскания – комсомолците неуморно скандират: БКП!...

Залата прелива от вярност и преданост към Партията – Майка!...

Живков щастливо усмихнат поздрави студентите с празника и дълго говори́ за сложната международната обстановка. За положението в държавата - ни дума, важен е врагът… Накрая, доволен от срещата с барометъра на българското общество, заяви:

- Сега, вие имате думата, питайте, задавайте въпроси, които ви вълнуват! Ние не се притесняваме от неудобни въпроси, нали сме демокрация?... Ха-ха-ха!.. Може да питате и писмено - вие питате, ние отговаряме, значи… Ха-ха-ха-ха!...

Водещият, събира хартийките, поглежда ги и подава на Живков. Дали пък не ги селектира, дали не спестява неудобните питания - задаваните въпроси изглеждат готови отговори... Въодушевен към края на срещата, сякаш да опровергае съмненията, Живков сам пое сгънато листче от студент и прочете:

- Ха-ха-ха!... Ще има ли у-ве-ли-че-ни-е на це-ни-те преди Нова година?... Ха-ха-ха!...

Смее се гръмогласно, вдига ръце високо над главата си:

- А́ма, въпрос!... Че накъде по-нагоре от това, бе другари?... Ха-ха-ха!...

Залата въздъхна облекчено: няма да има увеличение на цените…

Бурни аплодисменти…

Страхотен финал!...

Никога няма да забравя тези думи и това недодялано вдигане ръце нагоре…

Никой не допуска, че сме излъгани, че сме обект на гавра!

Защото:

Др. Живков излъга!

Най-вулгарно излъга „барометъра“ на обществото!...

Ей, така - излъга достойната смяна и страж на Партията!

Защото:

Възможно ли е да има увеличение на цени без да знае Той!...

27.12.1965-та

Министерският съвет постанови:

Увеличение цените на стоки от първа необходимост!...

Дали си е давал сметка за поражението, което върши в душите на тези две хиляди млади хора?

Едва ли!... Според мен, въобще не му е пукало!...

Всичко е в ръцете му – и ножа, и кокала!